АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН | Истинската мъдрост е горчива

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Избрани цитати от носителя на Нобелова награда за важните неща в живота

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала да го приеме. Животът му, пълен със скитания, лишения и борба, е доказателство за това, че съдбата на писателя и неравнодушния човек никога не е била и няма да бъде лека.

Солженицин е роден през 1918 година в Кисловодск, Русия. Завършва математика и физика и по време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия. През февруари 1945 г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти. Преживяванията си там той описва в романа „В пъвия кръг”. Прекарва известно време в лагери от системата ГУЛаг и ги описва в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг ГУЛаг”. По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели. Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на „В първия кръг” и „Раково отделение” и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря.

През 1974 г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия. Живее в Швейцария, в САЩ, но когато през 1994 г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си. Това се случва на днешния ден, 25 май.

Да си припомним някои от цитатите на Солженицин:

„Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Защото не изясняват отношения!“

„Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.“

„Хубави лица имат хората със спокойна съвест.“

„Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.“

„Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.“

„Нищо не трябва  се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма…“

„Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията – на народа. След победите ти се искат още победи, след поражението искаш свобода и обикновено я постигаш. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите – на отделните хора: карат те да се възвисиш духовно.“

„Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите, – по-човечно е да съдиш по намеренията.“

„Не е страшно, че ще умреш някога, страшно е да умреш точно сега.“

„Въобще, трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да си сравняваш успехите. Собствените беди винаги са най-досадни. Аз, например, мога да заключа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.“

„Има черни хора, които коварно вършат черни дела, и трябва само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи част от сърцето си?“

„Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.“

„Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.“

„Ревността – това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.“

„Най-тежък живот има не този, който потъва в морето, рови земята или търси вода в пустинята. Най-тежък живот има този, който всеки ден, като излиза от къщи, удря главата си в касата на вратата, която е прекалено ниска.“

„Най-важното в живота, всички негови загадки – искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното – имущество, звания – това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ. Гледайте с превъзходство на живота – не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката. Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си… Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват – още ли ще завиждате? Завистта изяжда най-вече самите нас. Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят…“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...