Бисерът, сгушен в подножието на вулкана Везувий
„Виж Неапол и Умри!“ е италианската максима. Това всъщност е доста объркваща двусмислица. Умри е красива местност, недалеч от града, която е част от туристическите маршрути. Самият Неапол е шумен, хаотичен, пълен с мистерии и джебчии. Вулканът Везувий, операта, мандолините и пицата са лицето на града. Тук са останките на античния град Помпей, запечатал във времето бягащите от лавата хора. Това е родното място на Енрико Карузо – един от най-големите тенори в историята на оперното изкуство. Тук е поела първата глътка въздух и София Шиколоне – иконата на италианското кино, известна на света като София Лорен.
В Неапол животът е звучен. Автомобилните клаксони и високооборотната италианската реч се допълват от романтичните неаполитански песни. Тук мандолината е на почит, а пицата има запазени авторски права.
За да опознаеш добре града, трябва да обуеш старите си удобни обувки. Историята на Неапол е дълга. Уникалните жълто-оранжеви сгради се вграждат в гледката на ренесансовите и барокови дворци. Тесните улички ще ви заведат до Триумфалната арка, дворецът „Каподимонте“, ботаническата градина, театъра „Сан Карло“ и старата крепост с кулите. Вътрешността на града крие проходи и обширни пещери. Покрити с 36 метра плътен слой от пепел и лава, те били единственото сигурно убежище по време на военните атаки през Втората световна война.
Много историци наричат Неапол „Музей под открито небе“. Името му идва от гръцкото „Nea polis“, което означава „нов град“. Централният му площад е Piazza del Plebiscite. Ha изток от него се намира кралският дворец, който е бил резиденция на Бурбонските крале. Църквата San Francesco di Paola e на запад. Нейната фасада има портал с шест колони и два йонийски стълба. Наблизо е и най-старата опера на италианския полуостров – Teatro di San Carl. Неапол е известен и със своите замъци. Древният Maschio Angioino е построен през 1282 г. Той е архитектурният символ на Неапол. „Castel dell’Ovo“ или „Замъкът яйце“ се намира на малкия, разположен близо до града, остров Мегаридес. Издигнатият през 1329 г. Sant’Elmo пък има уникалната форма на звезда. Печален е много от историческите паметници се рушат поради липса на средства. За да се справят с тази спешна ситуация, много граждански организации търсят намесата на Юнеско. В списъка на забележителностите е и неаполитанската пица. Неизвестен за много хора е фактът, че именно тук са създадени почти всички тестени изделия, с които Италия става популярна по света.
Неапол е град, в който се влюбваш от пръв поглед или намразваш за цял живот. Това зависи от отношението ви към какофонията, операта и действащите вулкани. Защото пица обичат всички.
Помпей е най-големият съхранен античен град. Останките от древните къщи все още пазят вкаменените тела на обитателите си. Помпей е заобиколен от каменна стена дълга 3120 м, има 11 кули и 7 градски врати. В центъра е правоъгълният форум, който е ограден с колони. На това място е бил центърът на търговския, политически и религиозен живот. Тук се намират храмовете на Аполон и Юпитер, както и общинският съвет, покритият пазар и съдът. В южната част на града се намира Триъгълният форум и останкате на голям дорийски храм от VI в. пр.н.е. Добре запазен е амфитеатърът, където се провеждали гладиаторски боеве.
Основно място за социални контакти били обществените бани. Три от тях са се съхранили невероятно, както и гладиаторската школа, няколкото казарми и над стотината кръчми. Градът разполагал и с водопроводна система и канали за оттичане на дъждовната вода.
Публичните домове са безспорно най-голямата атракция за туристите. Проститутките тук се смятали за най-красивите жени в Римската империя. Храмовете на любовта са изпълнени с невероятни еротични мозайки и рисунки. Много интересни са и къщите на богаташите. Сред най-колоритните е тази на „танцуващия Фавн“. Тя прави впечатление с уникална мозайка, пресъздаваща битката на Александър Велики с персийския „цар Дарий. Във „Вилата на мистериите“ посетителите могат да се насладят на изключително впечатляващия стенопис, който изобразява различни ритуали в чест на бог Дионисий.
Животът на Помпей приключва на 25 август 79 г, когато изригва Везувий. Много хора избягали от града, но имало и такива, които потърсили убежище по домовете си. Всички те се задушили от серните изпарения, които идвали от вулкана. Историците са категорични, че не успели да се спасят само тези, които не пожелали да напуснат скъпите си домове. Когато в средата на XVIII в. археолозите започват да вадят вкаменените тела, установяват, че повечето от жертвите стискат в ръцете си скъпоценности и златни предмети.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
