Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта е вечната тема, която не спира да вълнува сърцата ни. Затова ARTday.bg ви представя 20 цитата от книги, посветени на любовта:
Фредерик Бегбеде, “Разкази под екстази”:
“Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”
Ричард Бах, “Едно”:
“Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!”
Емили Бронте, “Брулени хълмове”:
“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”
Елиф Шафак, „Любов”:
“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”
Джейн Остин, “Гордост и предразсъдъци”:
“Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби.”
Джон Стайнбек, “На изток от Рая”:
“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
Джордж Оруел, “1984”:
“Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”
Съмърсет Моъм, “Обикновена авантюра”:
“Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.”
Лев Толстой, “Анна Каренина”:
“Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”
Франсис Скот Фицджералд, “Нежна е нощта”:
“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”
Ерих Мария Ремарк, “Трима другари”:
“То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.”
Николай Хайтов, “Мъжки времена”:
“В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!”
Павел Вежинов, “Нощем с белите коне”:
“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”
Блага Димитрова, “Лавина”:
“Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”
Ерих Мария Ремарк, “Триумфалната арка”:
“– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”
Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”:
“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”
Блага Димитрова, “Пътуване към себе си”:
“Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието.”
Маргарет Атууд, “Слепият убиец”:
“Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.”
Уилям Текери, “Панаир на суетата”:
“Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат.”
Габриел Гарсия Маркес, “Любов по време на холера”:
“Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
