Понеделник, 10 Август 2020 | Светът

И досега никой не знае защо английският учен Джеймс Смитсон е дарил цялото си богатство за най-големия музеен комплекс в САЩ

Преди 174 години на днешния ден – 10 август, е създадено едно от най-забележителните места за съхраняване на научните знания и културните постижения в света. Смитсоновият институт, или накратко “Смитсониън”, е огромен конгломерат от научноизследователски центрове и музеи, разположени предимно на територията на Вашингтон, САЩ. Официално се смята за държавна институция, но се финансира както от американското правителство, така и от търговска дейност (предимно печатни издания, образователни игри и сувенири) и многобройни частни дарители.

Музеят за естествена история на комплекса "Смитсониън"

Историята на „Смитсониън” е прелюбопитна. Комплексът носи името на британския химик и минералог Джеймс Смитсон, който няма наследници и преди смъртта си през 1829 г. поставя САЩ на второ място в завещанието си след името на своя племенник. Личната му воля е, ако и племенникът си отиде бездетен, огромното състояние на учения да отиде за „създаване на институция в САЩ, която да служи за развитието и разпространението на знанията”.

Музеят на въздухоплаването събира най-много посетители в "Смитсониън"

Не са известни причините, поради които Смитсон превръща американската нация в свой наследник. Но след смъртта на неговия племенник през 1835 г. на правителството на САЩ се налага да положи максимални усилия, за да се справи с роднините на учения, които оспорват завещанието, и да прехвърли огромното богатство отвъд океана – точно 104 960 златни монети, 8 шилинга и 7 пенса, които днес се изчисляват в милиарди долари.

След дълги спорове (Джеймс Смитсон не конкретизира за какво точно да се изхарчат парите) съдбата на наследството е решена на 10 август 1846 г. Тогава президентът Джеймс Полк подписва акт за учредяване на Смитсоновия институт, в който да бъдат включени музей, библиотека, колекция от предмети, свидетелстващи за историята, науката и изкуствата, както и центрове за научни изследвания. Така постепенно се изгражда най-голямото в света хранилище на културни ценности и музейни експонати. Днес „Смитсониън” се състои от 19 музея, зоологическа градина, 9 научноизследователски центъра, 159 музея-филиали и общо над 140 млн. експоната. На практика посетителите могат да открият всичко – от праистория до съвременно въздухоплаване, от класически шедьоври на изобразителното изкуство до модерни аудиовизуални инсталации...

Музеят за американско изкуство

Защо все пак английският учен Джеймс Смитсон, който никога не е посещавал Америка, е направил подобно завещание? Никой не знае истината. Вероятно е плод на неговата далновидност и ексцентричност.

Роден е през 1765 г. във Франция, където майка му Елизабет Мейси е била принудена да избяга заради скандалната си бременност. По същото време бащата на Джеймс - сър Хю Смитсон, е бил женен за друга и скоро трябвало да бъде обявен са херцог.

Когато Джеймс става на 10 години, мама Елизабет, чието семейство се родее с крал Хенри Седми, все пак решава да отърве детето си от клеймото „незаконно роден”, връща се в Англия и урежда британското му поданство. По закон обаче за него една бъдеща държавна служба (военна или гражданска) е невъзможна.


Джеймс Смитсон - учен и филантроп

На 17 години Джеймс постъпва в колеж към Оксфордския университет под името Джеймс Луис Мейси и много бързо е признат за най-добрия химик и минералог в класа. През 1786 г. защитава магистърска степен, а след година известният английски учен Хенри Кавендиш го препоръчва за член на Кралското научно общество. Едва 26-годишен, Смитсон вече има първи публикуван научен труд. Впрочем афишира истинската си фамилия след смъртта на своята майка през 1800 г. и през забележителната си кариера става автор на 27 научни разработки по химия. На него е кръстен и новооткрит минерал – смитсонит.


Минералът смитсонит носи името известния дарител и учен

Бил ерген и приказно богат (имал и завидно наследство от майка си). Прочутото си завещание пише на 23 октомври 1826 г. Прочут бил и с черния си хумор, което не го оставило до сетния му час. Тъй като лекарите до последно не могли да определят каква е смъртоносната болест, от която страда ученият, той, осъзнавайки, че му остава малко, извикал лекарите и им казал: „Искам след смъртта ми да направите аутопсия и да изясните от какво все пак съм умрял. Умирам, за да можете да диагностицирате болестта ми.”

Дали те поставят точна диагноза, не знаем, но за „Смитсониън” знаят всички по света. А през 1901 г. в най-старата сграда на комплекса, където днес се помещава информационният център, са пренесени от Англия и препогребани тленните останки на учения и благодетел Джеймс Смитсон.

На заглавната снимка – Смитсоновият институт във Вашингтон, чието учредяване се случва на днешния ден преди 140 г.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017