Университетската ботаническа градина – остров в сърцето на София (СНИМКИ)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Да видиш тропическата джунгла в умален вид

„Ако не знаеш имената на нещата“, казва Карл Линей в своята „Philosophia Botanica“, „то знанието за тях е изгубено“. Сентенция, която днес бихме перифразирали така: „Не е достатъчно да знаеш, че нещо съществува, трябва и да го опознаеш.“ Линей вероятно би се съгласил с нас, доколкото част от процеса на опознаването е и даването на име на нещата. Какво обаче, когато нещата са твърде много, а някои от тях и твърде различни едно от друго, или пък обратно – толкова еднакви, че единствената разлика е в нюанса на окраската на едно от венчелистчетата им, както се случва при някои растителни видове. Какво обаче, когато с бързи темпове от лицето на планетата изчезват растителни и животински видове, и докато за някои от вторите знаем, като например за носорозите, от които са останали по-малко от 80 животни на свобода в два от подвидовете им, за изчезването или понякога за откриването на нови растителни видове можем да разберем само от научни сборници по ботаника.

Изглежда, че живеем във време, в което ще започнем да наблюдаваме обратния процес – ще имаме имена за несъществуващи вече неща. Защото днес, докато аз пиша това, един от всеки осем растителни вида е застрашен от незабавно изчезване. Последното с уговорката, за която вече споменах по-горе – че на планетата ни има растителни видове, които така и не биват открити, които изчезват ненаименовани и неоплакани. Човекът, в крайна сметка, не може да каталогизира всичко. Другото също е вярно – човекът не може да унищожи всичко. Би могъл да се опита да спаси част от всичкото, а това би станало не с помощта на технологии, а с преподаването на любов към нещата, в нашия случай към растенията, които при все че са неподвижни и твърде различни форми на живот, при все че изглеждат безразлични към източниците си на живот – светлината и водата, всъщност са силно зависими от тях. А ние на свой ред сме силно зависими от растенията.

Ботаниката, ако се замислим, в миналото е била наука за търпеливи, ентусиазирани и склонни към предприемане на рискове учени. Нима е лесно да се открие нов растителен вид, особено когато той трябва да се търси на враждебен остров на хиляди километри от дома ни? Остров, за който имаме малко и на практика никога достатъчна информация. Днес обикновено това се случва теоретично в лабораторни условия, а когато трябва да открием растение на практика – кандидатстваме по проект за финансиране и отиваме там, където очакваме да го открием. Пътуваме със самолет, посрещат ни, откриваме растението, изпращат ни с проби, които изследваме отново в лаборатория, пишем статия, че сме открили нов вид растение. И ето – то носи нашето име. В този кратък преразказ на това, което вероятно се случва в света на учените-ботаници, някак естествено изпадат всички тези решителни разлики между различните видове – форма на листата, начин на захващане към стъблото, форма на венчелистчетата и чашелистчетата и прочее ботанически подробности и понякога дребни буквоядски разлики, които се оказват решаващи за раждането на новото растение, оттук насетне безразлично носещо новото си име. Новородено.

Една от продължаващите и днес борби, водеща се в света на ботаниците и света на големите градове, е борбата за зелени площи. Защото, няма как да бъде по-ясно и по-сигурно от сега – липсата или по-меко казано, наличието на твърде малко растения е пагубно за град с интензивно автомобилно движение. Какъвто, и това също е все по-сигурно, безспорно е София днес. Една значителна част от живота на повечето ѝ жители преминава в пътувания по пътните артерии на града, в задръстване, в преминаване през малка кокетна уличка, съхранила някак атмосферата отпреди 40-50 години, и напоследък – на опашки пред паркингите на множеството молове в града. Затова е цяло чудо, че буквално на метри от паметника Левски, съвсем в сърцето на града, пулсира един зелен остров, в чиито джунгли всеки начинаещ ботаник би могъл да потъне за часове, сричайки латинските наименования, следващи бинарната система на Линей.

Университетската ботаническа градина е създадена през 1892 г. от проф. Стефан Георгиев, първият български ботаник. Огромният дъб, Quercus robur L., засаден на откриването на градината, все още се извисява, а в сянката му са няколкото оранжерии, в които надникнахме и ние. В една от тях има предимно растения от семейството на Бегониите и растения от голямото семейство на Традесканциите, а в друга – кактуси и сукуленти. В трета има изобилие от орхидеи, целогинета, папрати, шефлери, насекомоядни растения, епипремнуми, спатифилуми, пеперомии, маранти и още много, някои от които срещаме всеки ден в дома на приятел, във фоайето на болница или в друга институция. В свързващите части между оранжериите виреят огромни агавета, алоета, монстери, еуфорбии, фикуси, кактуси и папрати. Във външните градини можем да срещнем дървесни видове като гинкото и хинапа, чиито плодове познаваме като фурми, както и маслини, цитрусови дръвчета, върби, бамбук, а в павилиона за аранжиране на букети ще ви продадат живи растения на буквално символични цени.

Нашата гледна точка към растителния свят в оранжериите и навън можете да видите в галерията. А ако имате възможност за почивка и да освежите погледа си, шмугнете се в градината, за да видите в умален вид една тропическа джунгла. Без опасностите, на които ботаниците са се подлагали. Така ще разберете какво можем да изгубим, но също и какво можем да спасим. Както и колко свързан е животът ни с тези зелени чудеса, с техните въздушни корени, протягащи се филизи и мълчаливо великолепие.

Автор и снимки: Зорница Гъркова, Източник: binar.bg

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...