Заповядайте на София танго фестивал от 1 до 3 юни в зала за събития „В парка“, НДК
„Тáнго“ е субкултура, към която принадлежат хиляди хора от всички точки на планетата. Независимо дали подозираш за нея или не, тя съществува във всеки по-голям град на всеки континент.
За някои хора тангото е музика. За други е поезия. За трети е танц.
Във всичките си форми това изкуство те кара да навлезеш в друго състояние, състояние, в което живееш осъзнато, за мига, тук и сега – този така уникален и неповторим момент, който съдържа всичко ценно.
За мнозина този момент олицетворява страстта, кара те не просто да чуваш музиката, не само да разбираш текста, но и да събудиш всички сетива в тялото си, да съпреживееш тангото и да се чувстваш истински жив.
За други това е наркотик. Такъв, с чиито мисли се събуждаш сутрин, и последните, с които си лягаш. Такъв, който те кара да обикаляш света, да си буден до 7 сутринта след почти 12 часа танци, да не си чувстваш краката от болка и въпреки това да усещаш как адреналинът те кара да бъдеш най-силният човек на света.
В текстовете на тангата обикновено се говори за носталгия, загуби, копнежи. Драма. Всичко това, пречупено през призмата на собствените ни емоции, ни лекува, което си е още една форма на терапия. Колкото и страст и емоции да има, те се концентрират в 12 минути и не излизат от там. А най-невероятното е, че всяка танда е самостоятелна история, която никога не се повтаря. Тя остава там. При този партньор, в този момент. Всеки един човек отваря различна част от себе си. Всеки кавалер има различна прегръдка, свой стил и индивидуалност, а всяка дама се адаптира към него. Тандите могат и да се повтарят, но танцът никога не е същият – дори между и едни и същи партньори. Затова, понякога двойките изглеждат толкова вглъбени – отвън никой не може да разбере какво се случва между тях. Затова понякога тангото остава талкова неразбрано – то рядко може да се опише с думи, той се преживява дълбоко между сърцата на партньорите и е рядко видимо за страничните очи. Неслучайно в тангото е казва, че танцуваш “corazon o corazon” (сърце срещу сърце).
Особено е, че в тази субкултура времето е спряло. Все едно си в паралелна реалност – велурени сака, тънки мустаци, търсене с поглед.
Още една традиция – в тангото се спазва правилото кавалерът да кани дамата с т.нар. „кабeсео“ (cabeceo (исп.) – покана) – с поглед, даващ пространство на дамата да я приеме или откаже. Такова е тангото – много повече от танц и музика. То е цял свят със своите обичаи и ритуали. Свят, който те поглъща изцяло.
А за някои хора – тангото е нищо. И въпреки това, ако няма предразсъдъци, може да има повече разбиране, защото тангото е за всеки – всеки, който е достатъчно смел, за да се отвори към непозната прегръдка с цялото си доверие и да остави тангото да го промени. Да се свърже с човека отсреща и да се научи да общува с най-международния език – езика на тялото и душата.
Повече за София танго фестивал: www.sofiatangofestival.com
Снимките са предоставени от Асоциация България Танго
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
