Литературна среща и изложба, посветени на 130-годишнината от рождението на майстора на краткия разказ
Утре, 25 октомври 2017 г., от 9,30 до 13 часа в Заседателната зала и в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” ще посрещнем гостите на литературна среща и изложба под общото мото “Винаги с папийонка: Непознатият Дамян Калфов”.
Събитието, организирано съвместно с Националния литературен музей и проф. Александър Георгиев (внук на Дамян Калфов), е посветено на 130-годишнината от рождението на майстора на краткия разказ, сатирик, драматург, дипломат, юрист, интелектуалец и виден представител на столичната бохема от първите десетилетия и средата на ХХ век. Заради характерния си профил той е често е рисуван от художници като Илия Петров, Дечко Узунов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Ари Калъчев и др. А Димчо Дебелянов, с когото са добри приятели, му посвещава едно от най-известните си фронтови стихотворения – „Старият бивак”.
Проф. Александър Георгиев от години живее в САЩ, но обича да се връща в България. Тази година е тук, за да организираме заедно честването на неговия дядо. Ще имате възможност да се срещнете с проф. Георгиев, както и с гостите на събитието. Славимир Генчев ще говори за приятелството между Дамян Калфов и Димчо Дебелянов, а Стоян Райчевски ще ни запознае с работата на писателя като учител, преводач и революционер в Одринска Тракия. Д-р Радка Пенчева ще представи мотиви от богатото му творчество, а Катя Зографова – трансграничните му сюжети. За дипломатическата дейност на Дамян Калфов в Цариград ще научим от текста, изпратен ни специално за събитието от архивиста проф. д-р Хюсеин Мевсим, който живее в Истанбул.
Дамян Калфов е роден на 26 октомври 1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия, в семейство на строителен предприемач. Завършва Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905) и известно време учителства, преди да завърши право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1915 г. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи за кратко като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915-1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920-1924).
Калфов е аташе по печата в българската легация в Цариград (1924-1926). След това, до 1944-а, е чиновник в различни министерства, включително контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ, докладчик в Сметната палата и финансов инспектор. Литературата обаче е голямата му страст. Предпочита кратките форми. Пише също много фейлетони, повести за деца и разкази със сюжети от другата му голяма страст, риболова.
Изключително плодовит автор, още като студент Калфов започва да публикува във в. „Вечерна поща” (1912) и сп. „Българска сбирка” (1912). Сътрудничи на „Българан” (известно време е и негов редактор), „Барабан”, „Щука” и др. Автор е на сборниците с разкази „Под южното небе” (1917), „Съпрузи” (1921), „Индийският петел” (1928), „Едрата мряна” (за деца, 1930), „Вашите познати” (1932), „Втора младост” (1934), „Десантът при Шаркьой” (1934), „Огнената пещ” (1935), „Разкази на четиримата” (1935), „Светът е опак” (1935), „Твърде късичък роман” (1935), „В окопите” (1937), „Отсам окопите” (1938), „Първи сняг” (1938), „Край реката. Рибарски разкази” (1940), „Бойни другари” (1941), „Ние без маска” (1941), „Женитба” (1942), „Славни времена” (1943); на комедиите „Тигърът” (1930), „Ловецът Механдов” (1931) и „Сивата лисица” (1935), както и на повестите за деца „Марженка” (1938) и „Гора, малката сърничка” (1943).
След 9 септември 1944 г. издава „Хумористични разкази” (1948), „Избрани разкази” (1953), „Язовир” (разкази за деца, 1954), „Така ги видях” (разкази, 1954), „Сърничката Гора” (разкази за деца, 1955), „Избрани разкази” (1957), „Край реката. Разкази за въдичаря” (1959), „Сърничката” (разкази, 1960), „През моите очила” (разкази, 1961), „Носът на дядо Мраз” (разкази за деца, 1965), „Работливото Данче” (разказ за деца, 1965), „Герчо мексиканецът” (разкази за деца, 1966), „Славният въдичар” (разказ за деца, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Дипломати” (комедия в 3 действия, 1968), „Изпуща ли се такъв шаран” (разкази, 1969, с предговор от Ясен Антов) и др.
Умира на 17 юли 1973 г. в София.
ARTday.bg
