Вторник, 10 Септември 2019 | Театър

За и от изключителния актьор, роден на днешния ден през 1965 година

Театърът в България осиротя с изчезването на Андрей Баташов. Роденият на 10 септември 1965 г. актьор: "Не можете да се отървете от мен - аз съм във въздуха, в земята и самите вас". Така остана и самият Андрей - да витае около тези, които го обичаха. Дори и онези, които се правеха, че не го забелязват, говорят за него и до днес. Беше умен, красив и талантлив: от изгубеното поколение, което се изгуби в така наречената бг демокрация - доморасла, безнадеждна, пошла, дълбоко порочна.

Още като студент Андрей започва да играе в Народния - в "Престъпленията на сърцето". Дипломира се през 1989 г. - десет години, след като пристига с майка си от Русия, където е роден във Волгоград. Стефан Данаилов, който вижда в Андрей наследник на Апостол Карамитев, казва на тогавашния директор Дико Фучеджиев: "Това момче е само за нас". Точно тогава академиците обявяват конкурс. Така на първата ни сцена попада половината клас от Академията: Андрей, Жоро Стайков, Евелина Борисова, Албена Чакърова... "Той беше най-умният от нас. Когато се събирахме да учим, с кеф ни обясняваше, тълкуваше, анализираше - всякакви литератури и драматургии, герои и пиеси. Четири години бяхме неразделни. И много щастливи", споделя Евелина. Андрей винаги е чел като бесен. Неслучайно преди ВИТИЗ се кани да кандидатства международни отношения или медицина. Но бунтарският му дух няма как да се побере в скуката на административния етикет. Андрей не крие, че сред любимите му книги е "По пътя" на Керуак.

Резултат с изображение за андрей баташов

„С глава в стената” се казваше един от действително култовите моноспектакли в кариерата на актьора, изиграл стотици пъти текстовете на любимия си драматург Ерик Богосиян. Андрей не се изживява като войнстващ мъжкар, въпреки че е провъзгласен за рицар от Ордена на тамплиерите. Но остана без броня. Освен всичко друго, е аристократ по кръв и дух. Благородството идва от генеалогията на баща му - наследник на една от знатните фамилии, които са произвеждали стомана още от времето на Петър Първи до епохата на Романови. "Правили са всичко - от самовари до оръдия", споменава Андрей в редките моменти, в които си позволява да спомене баща си, излязъл много отдавна от бита му, но не и от душата му. Там някъде, назад в историята, корените на Баташови се са сплитали с тези на Пушкин. Може би затова знае цената на свободата. И я плаща с тленния си живот - избира да напусне голямата скучна игра навръх именния си ден. Андрей, който винаги е самотен като всички свръхчувствителни интелектуалци има много приятели. И малко от тях му останаха верни, когато той пожела да се дистанцира от тривиалното съществуване в гилдията. Някои откровено се страхуват от него - красавец, пък и умен и талантлив. С интелект и страхотна харизма. Максималист.

Първата от музите му е синеоката и фина красавица Мира, която тогава се занимава с мениджърски науки. Влюбват се през 1996 г. при случайна среща в Народния. Заедно са пет години. След това идва страхотната брюнетка Кристина, която танцува в ансамбъл "Филип Кутев". С нея са близа 10 години. Единствената госпожа Баташова обаче се казва Боряна. Тя споделя, че са били отнесени от вихъра. Съдбовно. Без съмнение - началото на края.

Резултат с изображение за андрей баташов

Предлагаме ви цитати на Андрей Баташов:

„Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане.”

„Повече помня неуспехите, по-малко - успехите. Съдбата сякаш ме пази от големи провали. За съжаление животът върви праволинейно и няма как да се върнеш назад.”

„Не мога да си представя живота без музика. Чрез нея изследвам себе си. Опознавам чувствата си - обуздавам ги или ги отприщвам. В нея намирам всички отговори. Тя ми помага да се преборя с моментите на униние.”

„Падам на колене само пред стопроцентова жена - истинска ефектна и хубава, дори и след като си отвори устата. Не съм почитател на момичета. Нито пък съм Дон Жуан. Моята душа е романтична. Всяка илюзия, погалена от любовта, се превръща в реалност. Спасен си, ако го откриеш приживе.”

„Лошото е, че жените в България стават все по-мъжествени, а мъжете - все по-женствени. Но никога не коментирам сексуалните предпочитания на когото и да било.”

„Не говоря за пари. Това не е тема за моята публика. Тя не се вълнува от нея.”

„В България ни изненадват ежеминутно, ежечасно и всекидневно. Екшънът денонощно е с продължение. Ако все още има нещо, което ме втрещява, това е хорското безочие. Но винаги се радвам, когато попадна на човеци.”

„Не съм от най-търпеливите. Но не обвинявам никого за каквото и да било - опазил ме Бог.”

На заглавната снимка: Андрей Баташов и Аня Пенчева

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ



Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017