Четвъртък, 01 Юли 2021 | Театър

Три месеца преди да погледне смъртта в очите, актрисата разказва за любовта на живота си – Апостол Карамитев

На днешния ден, 1 юли, през 1921 година се ражда Маргарита Дупаринова – голяма актриса и голямата любов за знаменития Апостол Карамитев. Публикуваме едно от последните ѝ интервюта, дадено за faragency.bg, само три месеца преди да напусне нашия свят. В него тя споделя всичко за огромната си любов към Апостол.

Разговаряме на верандата на стара къща в Созопол, където е творческата база на Народния театър „Иван Вазов”. Тук вечната прима на театъра се чувства като у дома. “Това е едно притегателно място”, нарежда думите Маргарита Дупаринова. Тя току що се е завърнала от първото си съприкосновение с морето в края на това лято. Трудно скривам изненадата си. Очаквах да видя възрастен човек в покой, а срещнах възторжена жена, току-що излязла с морските вълни на брега.

“Благодарна съм на всяка секунда, когато мога да се радвам на морето и на тези цветя в градината”, казва Дупаринова, преди да се върнем в годините на нейната младост и да ми разкаже за срещата си с Апостол Карамитев. Аз й показвам статия за него в сп. „Изгрев”, което издаваме заедно с приятели. Мисля, че с това печеля още повече доверието й.

“Който и да го е видял, дали беше мъж, жена или дете, се обръщаше след него. Хората разпознаваха Апостол Карамитев. Той беше необикновено притегателна за доброто личност. Аз друг човек такъв не познавам. Никога за мене хората не са се спирали, мене никога не са ме забелязвали, но не съм ревнувала”, признава актрисата.

Тя така увлекателно и възторжено разказва за живота си с родения в Бургас Апостол Карамитев, че очаквам той ей сега да влезе, да прекрачи прага на созополската къща и да се усмихне като героя си в “Любимец 13”.

“Била съм на 2 годинки, когато през 1923 година съм загубила баща си – д-р Спас Дупаринов, бивш министър на правосъдието. Не го помня, но вярвам, че и моят баща би бил светец като Апостол”, споделя Маргарита.

Въпреки че актьорската професия е много уморителна и Апостол е постоянно зает, той винаги се е отнасял към децата си с необикновена отговорност. „Никога не е казвал: „Хайде оставете ме сега, много съм уморен.”

Припомняме си честването на Международният ден на театъра през 2000 година и празниците в Народния и в Драматичен театър „Зад канала”, когато тя излезе на сцената като Жулиета, заедно с останалите актриси, изиграли през годините този образ. Палитра от индивидуалности на жени, срещнали своя възлюбен на сцената. Нейният Ромео е вече в отвъдното, но тогава – през 1948 година, това е съдбоносната й среща с Апостол Карамитев на сцена.

Срещнали се за първи път на репетициите на „Фуенте Овехуна”. Стефан Сърчаджиев поставя пиесата на Лопе де Вега. Месецът е март, слънчев следобед, вече са покълнали първите кокичета. Артистите имат репетиция на маса в 14 часа в Народния театър. Пред всеки има папка с текста на пиесата и всеки чете своята роля като се стреми да даде всичко от себе си. Режисьорът слуша, обяснява. В един момент вратата се отваря, влизат група младежи, студенти от двегодишната театрална школа в класа на Боян Дановски, асистент на режисьора Сърчаджиев. Последен влиза хубав момък с лилаво-синкав домашно плетен пуловер от вълна. Младата актриса, ученичка на Масалитинов, Маргарита Дупаринова е впечатлена. „Бях ходила във Флоренция и там на един мост съм виждала фигурата на Давид от Микеланджело. В училището по рисуване винаги има глава на Давид, ние също я рисувахме. Помислих си, че Давид е оживял...” Следващата й мисъл е, че е много слаб и гладен. Отива до него и му подарява своите кокичета.

Дупаринова играе Лауренсия, чийто баща е водач на мъжката група. “Пуснете ме в съвета на мъжете... не съм за тебе дъщеря... жени страхливи...”, припомня си тя големият монолог на своята героиня.

Народът взема участие в борбата срещу командора. Любимият на Лауренсия Фрондосо /актьорът Генчо Димитров/ е измъчван и тя кълне баща си. Апостол тогава е един от тълпата.

Обожанието на Дупаринова към неизвестния още актьор достига върха си, когато две години по-късно двамата са партньори в постановката на шекспировата пиеса “Ромео и Жулиета” в трупата на Народния театър. Магията на сцената се преплита с магията в живота.

Дупаринова учи текста на Жулиета като нашега, докато лежи у дома си със счупен крак. Но се оказва, че актрисата Мила Павлова, която играе тази роля, е бременна и трябва да прекъсне. Така Маргарита има възможност да я замести.

Апостол е донесъл тънки сребърни пръстенчета и е предупредил режисьора. Когато Ромео и Жулиета се срещат при отец Лоренцо, той ги венчава. Салонът е пълен. Апостол взема Маргарита на ръце и след аплодисментите я отнася в гримьорната. Там има голям букет от бели карамфили. Това е тяхната истинска сватба, защото за официалната двамата не успяват дори да си направят други пръстени.

„Не съм виждала друг човек да говори с такава любов за своята майка”, спомня си Дупаринова. Така Апостол й говорел за мама Донка (Дочка Карамитева). Баща му Мильо е починал млад. Неговата история е покъртителна. Били са двама братя. Имали са овце. Скарали се с турчина овчар и той поискал да си отмъсти като ги убие. Мильо забягва в Бургас. Тук през 1920 година среща своята любов. Нямал образование и започнал работа като хамалин на пристанището.Този ръчен и непосилно тежък за него труд станал причина да си отиде ненавреме, а Донка да работи по чужди семейства, за да издържа себе си и децата.

Асен, който се родил през 1921 г., станал фризьор. Най-малкият Димитър е роден през 1928 година и е работил в стопанство като първо карал каруца с кон, а след това – камион. Апостол се родил през 1923 г. и майка му го наричала Цочо, а по-късно – Чочо. Той бил природно интелигентен и любознателен. Интересувало го всичко от света. Когато Асен тръгнал на забавачница, Чочо отивал с него – пеел и танцувал на първа линия. Асен тръгнал в първо отделение и Чочо – пак с него. Майка му се е опитвала да го спре, но той вървял с батко си. Много скоро учителката повикала майка му – „Много е добре, но ми пречи на работата. Само той говори и чете, рецитира, а ние вече имаме друга програма.” Една сутрин тръгват на училище и майка му върви угрижена, как да спре детето, което толкова много иска да ходи на училище. Една жена й казала – знаеш ли, че отсреща се отваря италианска забавачница. Тя го записала там, а той после завършил и Италианската гимназия в Бургас.

От училище ги завели в Рим и това още повече разпалило любовта му към Италия, която той запазва през целия си живот. Втори път е бил с Невена Коканова на остров Елба за някакво честване, посещават гроба на Наполеон и решават там да купят пръстенчета със зодиакални знаци. Понеже знае италиански, той се пазарил на една сергия, а продавачът казал: „Този е от нашите.” Купувал италианско списание и четял на децата  си в оригинал. Справял се добре и с немски и английски, говорел и руски. Дупаринова разказва за покойния си съпруг като за необикновена личност и благодари на съдбата, че я е срещнала с него. „Той е роден с този ентусиазъм – да знае всичко от това, което може да се научи. Още докато беше студент, той знаеше коя пиеса се играе, кой филм се прожектира и кои артисти участват, дори и спортните прояви следеше.”

Когато с трупата на Народния театър са в Белград, той и там знае какво се играе във всеки от театрите. Двамата гледат „Хенри IV”. „Там един млад актьор говореше спокойно. Но това, което направи после Апостол в тази роля, беше друго – всичките му сили изтекоха на сцената”, разказва Дупаринова. Тя ражда децата си късно, последна от актьорския клас – когато е на 37 ражда Момчил, на 39 години ражда Маргарита. Двамата с Апостол се справят сами с отглеждането им. Нейната майка е в Париж, а мама Донка идва само през зимата да помага. Актрисата играе в Народния театър, има репетиции, спектакли и обществени ангажименти. Тя е народен съветник и е член на Управителния съвет на Комитета за изкуство и култура. Не по-малко ангажиран с репетиции и нови роли е Апостол. Десет месеца в най-голямата зима, актьорът и колежката му Таня Масалитинова са изпратени от Комитета по култура в бившия Съветски съюз и специализират режисура при един голям театрален режисьор. Дупаринова разказва това, за да подчертае още веднъж, че нищо повече освен учене, труд и отдаденост на изкуството не е имало за Апостол.

„Беше благотворна светла творческа личност – никога и на никого не направи мръсотия, за да вземе роля за себе си. Никога не се е хвалил, не е казал – аз съм по-голям от Иван Димов. Той непрекъснато учеше и работеше. Имаше рубрика в сутрешното предаване за децата “Добро утро”. В градинката пред Военния театър продаваха гевреци със сусам. Купуваше и бягаше в къщи да носи на децата. Всяка неделя ги водеше в Зоологическата градина и се връщаха с балони и фъстъци. Казваше, че децата са всичко в неговия живот и им беше предан. Все ми е казвал: “Ти ме остави с две деца, най-малко пет искам.” А аз му отговарях: “Ти бъди доволен, че и две родих.”

Децата ми, когато не бяха разположени, нощем викаха не “мамо”, а “татко”. За всичко – той. И за училище, и за танци /не ги спираше да учат модерните западни танци/. Помагаше им за домашните и по математика дори.

Никога не сме ходили на гости и у нас не са идвали гости. Не живееше по сметка. Не сме били никога богати. Този апартамент взехме от една смяна на парите – моите и неговите не стигнаха, Асен му даде пари.”

В първите години на брака им тя все още е по-популярната актриса. Славата на Апостол буквално изригва в киното, когато прави първите си роли и те много бързо се множат. Той се превръща в идол за публиката.

За разлика от популярния в киното Апостол Карамитев, Маргарита Дупаринова се е снимала само в два филма – в „Снаха” през 1954 г., където играе Гина и в “Буна” през 1975 г., където тя играе селянка и върви след ковчега на починалия си съпруг. Снимките за този филм са направени в Белоградчик.

Апостол снима всяко лято. Последният филм „Сватбите на Йоан Асен” е правен в голяма жега, а актьорът е с 45-килограмов костюм от метал. Под каската са слагали лед, за да го свестяват. Апостол е вече тежко болен, но само режисьорът Вили Цанков е запознат с диагнозата му.

„Бях с децата на море, а той разказваше в картички на децата как минават снимките на филма. На няколко приятели е написал: „Ако доживея, ще ви разказвам...”

Един ден отидохме в Борисовата градина заедно /Маргарита беше на 15, Момчил – на 13 години/ и те тичаха тримата /аз никога не съм тичала с тях/. Той се спря и каза:

- Разберете, искам деца, внуци.”

А на рождения му ден – 17 октомври, студовете са започнали. Апостол лежи в дома си. Вили беше изпратил Невена Коканова. Целият му клас е при него. Невена го кандардисва: “Хайде, последни снимки на Сливнишкото езеро.”

Апостол отказва да бъде заменен от каскадьор. Влиза сам в студените води за опасна сцена. Това рязко влошава състоянието му. Болестта е коварна. Не са помогнали консултациите в Париж и Лондон.

Вече в болницата Апостол едва говори, но е щастлив, че всички младежи, които той е избрал, са приети във ВИТИЗ. Той е доцент при проф. Бениеш – единственият човек, който е направил пет постановки за своите студенти, докато другите – по една.

Момчил поискал разрешение от баща си да гледат международен мач с Холандия, той ги пуснал и двамата с Маргарита. „Беше унесен, като че ли взел опиат. Видя ги и им махна радостно. Това беше последната им среща...”, довършва разказа си Дупаринова.

(Спомних си, че на 9 ноември 1973 година БНР съобщи за кончината му. По това време бях на работа. Трябваше да отработя няколко месеца преди да мога да кандидатствам във ВИТИЗ, според тогавашните разпоредби. Скрих се под едно бюро и плаках, както никога дотогава.)

След загубата на любимия мъж Маргарита Дупаринова се отдава изцяло на сцената. Тогава прави едни от най-ярките си образи – Антигона, Фру Алвинг („Призраци” на Ибсен), София („От ума си тегли” на Грибоедов), Ксения („Егор Буличов и другите” на Горки), „Лили” („Тревога”), Донка („Любов”). „Изиграх всички героини от военни пиеси”, шегува се актрисата. Със Зорка Йорданова и Петя Герганова участват в тв постановка на Траянов. Двете актриси са изпратени в командировка в Чичестър. Дупаринова отива заедно с тях на собствени разноски. Успява да изгледа всички постановки по време на фестивала.

Дупаринова се сеща за случки на сцена, които е преживяла – сред тях има доста комични и забавни. Казва, че нищо не е в състояние да я принуди да погледне трагично на живота. Напротив.

Ранното й пенсионеране също не е могло да накърни всеотдайността й към Мелпомена и да я спре да играе, дори когато краката вече не я държат. Колегите й я изкараха в инвалидна количка на сцената, за да пресъздаде своята Жулиета.

Въпреки възможността да пресъздаде толкова невероятни роли на сцената на Народния театър, голямата актриса благодари на съдбата именно за срещата си с Апостол. За възможността “да диша един въздух с него”. “В нашата професия винаги има малка част от това човешко качество: „Аз да бъда”. Аз не съм се сърдила. Била съм благодарна”, признава Дупаринова и се връща отново назад към своето детство, към първите си стъпки в театъра, към семейството си и децата. За тях обаче не иска да разговаряме. Бавно се надига, подпирайки се уморено на една патерица и изчезва зад дебелите порти на къщата, оставила след себе си мисли за размисъл…

На следващия ден имаме уговорена среща да я заведа на паметника на Апостол Карамитев в Морската градина на Бургас. Не беше го виждала. Не коментира дали има прилика или не. Погали камъка с умиление, а после сведе глава пред него.

Уговорихме следващата среща в София, за да продължим разговора и да ми даде снимки. Покани ме в дома си на адрес ул. “Иван Вазов” 29 А. Обясни ми, че трябва да вляза не през първия вход, а през този, който е към Народния театър. Ще го позная по четирите стъпала към първия етаж и по малкото кръгло прозорче, като илюминатор на кораб или самолет...

Не отидох навреме. Голямата актриса отпътува към небесния театър три месеца по-късно, след като внезапно получи удар на 84-годишна възраст през 2005 година. Десет години не намерих сили да напиша за този наш незавършен разговор.

Уточнение:

Благодаря на приятелката ми Соня Кехлибарева, че ме окуражи за тази среща , тъй като Маргарита Дупаринова беше отказала ден преди това да се срещне с колеги-журналисти от Бургас, а аз исках да уважа желанието й за отдих край морето

Румяна Емануилиду 

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017