Сряда, 28 Март 2018 | Изложби

Циганка предсказва начина, по който художникът ще напусне света на живите

Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма.

Шагал е роден в град Витебск, Руска империя (понастоящем Беларус), на 7 юли 1887 г. и е най-голямото от 9 деца.

През 1905 г. се записва в престижното художествено училище на Юрий Пен, където учи 2 години. Впоследствие заминава за Санкт Петербург, който по онова време е столицата на Русия и център на артистичния живот на империята. Там Шагал първо учи в художествената школа Общество за насърчаване на художественото изкуство, чийто директор тогава е Николай Рьорих, а след това е студент на известния художник и сценограф Леон Бакст в частното художествено училище на Е. Званцева.


Les Amoureux de Vence

През 1910 г. за пръв път посещава Париж, където се потапя в живота на интелектуалните среди, запознава се с Гийом Аполинер, сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в "Ла Рюш" с Модиляни, Сотин, Леже и Липшиц. През 1912 г. представя свои картини в Салона на независимите в Париж, а през 1913 г. - в Амстердам. Първата му самостоятелна изложба - през 1914 г. в Берлин, има много голям успех.

През същата година Шагал се връща във Витебск и има намерение да остане там само три месеца, но е принуден да остане 10 години заради избухването на Първата световна война и Октомврийската революция. През 1915 г. се жени за Белла Розенфелд, а година по-късно се ражда дъщеря им Ида.


Over the Town

От 1923 г. той заживява във Франция. В Париж започва да прави илюстрации към книги, сред които „Мъртви души“ на Гогол, „Басните“ на Ла Фонтен и Библията. През 1939 г. творецът завършва поръчаните му от Амброаз Волар рисунки за Библията.

Докато е във Франция, Шагал пътува из страната, като винаги носи със себе си скицник. Особено много му харесва Лазурният бряг - заради прекрасните цветове и пейзажи и мекия климат. Художникът пътува и извън Франция – посещава Испания, Италия, Нидерландия, Палестина.

През 1937 г. Шагал получава френско гражданство. Поради започването на Втората световна война и нарастващия антисемитизъм единственото спасение за Шагал е да напусне Франция и така през 1941 г. заминава заедно със семейството си за Ню Йорк. През 1942 г. синът на Анри Матис - Пиер, представя изложба на Шагал в своята галерия в Ню Йорк. През 1944 г. Белла умира вследствие на вирусна инфекция и Шагал не е в състояние да рисува в продължение на месеци. Впоследствие образът на Белла започва да се появява често в творбите му.


Birthday

През 1947 г. Шагал се връща във Франция и отива да живее на Лазурния бряг, където вече са се установили и други художници - напр. Матис и Пикасо.

През 1963 г. Шагал посещава Вашингтон. Откриват се негови изложби в Токио и Киото. Френският министър на културата Андре Малро го кани да изрисува тавана на Националната опера в Париж. Той също така е автор на 2009стенописа във фоайето на Операта във Франкфурт на Майн и на витражите в северния неф на катедралата „Сент Етиен“ в Мец.

През 1973 г. Шагал отива в СССР по покана на съветското Министерство на културата. Тогава посещава Москва и Ленинград и подарява свои картини на Третяковската галерия и на Музея за изобразително изкуство "А. С. Пушкин". През 1977 г. творецът е награден с най-голямото френско отличие – Ордена на почетния легион. Негови изложби са представени в Лувъра през 1977–1978 г. (в противоречие с правилото Лувърът става домакин на изложба на все още жив художник). През 1997 г. е открита първата изложба на художника в Беларус.


Nude above Vitebsk

В края на 1950-те год. усвоява трудното изкуство на витражите и съдава многобройни витражи на различни места по света, като например катедралата в Мец (1958–1960 г.), синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Ерусалим (1960–1961 г.), сградата на ООН в Ню Йорк (19620094 г.) и Института за изкуство в Чикаго (1977 г.). Витражите на Шагал често се счи2009тат за едни от най-силните му творби в късното му творчество - свойствата на стъклото да поема блестящи цветове напълно въплъщава магическите творчески образи, които художникът създава.

Витражите са сред най-важните творби на Шагал. Стъклото му дава възможност да изрази желанието си за създаване на интензивни и жизнени цветове, но и в допълнение към това то си взаимодейства с естествената светлина – пречупваща се и непрекъснато променяща се.

През 1960 г. той започва да създава витражи за синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Ерусалим. Творецът посвещава следващите 2 години на тази задача и след завършването им прозорците са изложени в Париж, а след това в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. През февруари 1962 г. витражите са монтирани за постоянно в Ерусалим.


Vitrage Window for Art Institute of Chicago

През 1964 г. Шагал създава витраж за Организацията на обединените нации. Витражът съдържа символи на мира и любовта, наред с музикални символи.

Културата на неговата родина, неговото детство и революцията, първата му любов оставят трайна следа в творчеството му, въпреки че в по-голямата част от живота си твори в Париж и в други градове на Франция и света. Неговият еврейски произход и непрекъснатият контакт с 2 големи европейски култури допринасят в голяма степен за своеобразието на изкуството му. Парижката бохема, както и способността му по свой начин да пресъздаде стилистичните особености на кубизма и сюрреализма го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен. В творбите на Шагал реалните форми често са представени в чудновати съчетания и ситуации, противоречащи на логиката и на равновесието.

До последния си ден Марк Шагал работи по картини, мозайки, витражи, скулптури и керамики. На 28 март 1985 г. 97-годишният художник, след като е прекарал цял ден в студиото си, умира в асансьора, „летейки“, както преди време му е предсказала циганка и както често се е изобразявал в картините си.

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017