Петък, 10 Януари 2020 | Музика

Изпълнителят от първо лице за борбата си с рака и за смисъла на живота

Род Стюарт е роден през 1945 г. в Северен Лондон. Той два пъти е влизал в "Залата на славата" на рокендрола и е обявен за жива легенда на наградите "Грами". Спечелил е общо над 200 милиона долара от продажби на албуми и сингли с песни като "Maggie May", "Sailing", "Baby Jane", "Hot Legs", "Da Ya Think I’m Sexy?", "Young Turks", "Rhythm of My Heart" и още много.

Резултат с изображение за rod stewart

През декември 2019 г. Род стана първият най-възрастен изпълнител, оглавил британската музикална класация, а междувременно два пъти засега „побеждава“ в борбата с рака.

Резултат с изображение за rod stewart

Ето какво споделя изпълнителят:

През 1964-а се случи един от онези съдбовни мигове, които променят целия ти живот. Една вечер, порядъчно подпийнал, седях на гарата и свирех на хармоника. В детството си една от големите ми страсти беше ж.п. моделирането. Та, седях и свирех до релсите, а към мен се приближи един човек. Отначало слушаше, а после ме помоли да му изпея нещо. Този човек се оказа знаменития английски продуцент Лонг Джон Болдри. Той ми предложи да стана част от неговата група и каза, че ще ми плаща по 100 лири седмично – астрономична сума за онова време. Помня, че тогава си помислих – ако това продължи поне половин година, ще мога да си купя евтина спортна кола и ще ми е по-лесно да свалям момичета. Преди първото си изпълнение, изобщо не бяхме репетирали с групата. Аз бях много нервен, затова и основателно почерпен.

Когато ме диагностицираха с рак на щитовидната жлеза, бях вцепенен. Когато това усещане отмина, почувствах толкова силен страх и уязвимост, които никога преди това не бях предполагал, че мога да изпитам. В очакване на операцията, лежах на количката със слушалки на ушите и си подпявах песен на Сам Кук – моето спасение, в миговете когато трябваше да се успокоя. А медицинската сестра ми подвикваше закачливо – "Е, в крайна сметка, този не е толкова зле, нали?".

Операцията продължи 4 часа, а скалпелът на хирурга е минал на милиметри от гласните ми струни. Едно грешно движение и кариерата ми навярно щеше да приключи завинаги. Лекарят се беше справил повече от блестящо, беше премахнал тумора така, че не се наложи химиотерапия. И аз съм му много благодарен, защото щях да се простя с косата си. Дайте да разсъждаваме заедно – в рейтинга на застрашаващите кариерата ми неща, загубата на косата се нарежда на второ място след загубата на гласа.

Някъде прочетох едно изказване на Стинг - "Ако един ден всичко приключи – изгубя парите и славата си, ще бъда щастлив да живея така, както съм живял преди да ги имам". Не съм уверен, че е съвсем така. Какво ще правя, ако не мога да пея?!

Как се разпореждаш със собствения си успех – мисля, че в голяма степен това е приумица на съдбата. Това означава, че когато си отваряш устата и произвеждаш определен звук, този звук продава над 200 милиона копия от твоите албуми и ти носи слава и пари. И после идва другото чудо на съдбата – ракът. Ако се избавиш от него и отново върнеш онзи "златен" глас, значи наистина ти е провървяло.

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017