Петък, 15 Май 2020 | Книги

Избрани стихотворения от най-голямата американска поетеса, напуснала видимия свят преди 134 години

Емили Дикинсън е родена на 10-ти декември 1830 година в заможно и уважавано семейство. Почти целият ѝ живот минава в малкото градче Амхърст, Масачузетс. Изучава литература, английски и латински език, ботаника, история, философия и аритметика в колежа, основан от собствения ѝ дядо. Води много кореспонденции, пише безброй писма до свои приятели и не спира да създава стихове, а цветята и градините заемат ключово място в тях и в живота ѝ. Най-продуктивна е след 1860 година. По това време тя се затваря у дома си, дори често разговаря с гостите през вратата на стаята си, без да се вижда с тях очи в очи. „Нейното усамотяване не е отдръпване от живота, а авантюра за живот, много по-реален от външния." Тя е мила и дружелюбна – прави малки подаръци със стихове и цветя и се грижи за децата на брат си.

Приживе публикува по-малко от дузина стихотворения. Едва след смъртта  ѝ започва животът на нейната поезия чрез десетки издателства, критики, преоценки. Емили Дикинсън отрича успеха. За нея външното осъществяване е неосъществяване – покрай него губиш духовното.

Поетесата напуска видимя свят на днешния ден, 15 май, през 1886 година.

Резултат с изображение за emily dickinson

Представяме ви няколко стихотворения от Емили Дикинсън:

Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двама сме. Но не издавай -

че те ще ни навикат.

 

Колко е мрачно да си някой

- и като жаба мокра -

да казваш цял ден свойто име -

пред възхитена локва!

***

Плачът е нещо незначително -

въздишката е нещо дребно.

Но от товара им натрупан

човек умира постепенно.

***

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева –

и една пчела –

и да мечтаеш.

 

Ако пчелата не пристига –

мечтата стига.

***

Душата си избира свое общество –

после вратата захлопва.

В нейното божествено мнозинство

недей се вече натрапва.

 

Тя не се трогва, че от каляската

някой към нея е тичал –

нито, че пред леглото ѝ

император е коленичил.

 

Аз зная – от цяла просторна нация

тя едного ще посочи –

и ще запуши клапите на вниманието си –

като с плочи.

***

То бе една малка, малка лодка,

която по залива тръгна.

То бе едно храбро, храбро море,

което навътре я дръпна.

 

То бе една хищна, хищна вълна -

която с език я прегъна.

Така не разбраха големите кораби

че моята лодка потъна.

Заглавна снимка: YouTube

Превод на стиховете: Цветан Стоянов

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017