Четвъртък, 27 Февруари 2020 | Книги

Избрана лирика на поетесата ще зарадва почитателите на ритмичното слово

"Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без "птица с моторно сърце“, самотата, споменът... Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е извънположен спрямо света. Той е в едно необикновено и рядко състояние на "флуидност“ (вечност?), изключващо тук-и-сега: сезоните, дните и нощите, луната и слънцето, цветовете на хоризонта, приливите и отливите са не знак за време, а картинни маркери-разкрития – образи, визуализиращи преживяването. Дори жертвата е следствие на чувството: тя не се определя от това да бъдеш потърпевш и страдащ, а произтича от доброволното потискане/лишаване от егото си в името на любовта, от преотстъпването на себе си на любовта и постигането на едно вторично, но по-висше, свръхбитийно оличностяване."

Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров в откъса от предговора на “Аз обичам самата любов”

В тази книга поезията на Елисавета Багряна достига до българския читател по необичаен начин. Целта на съставителството е да я открием за себе си, (пре)прочитайки я. Съдържанието обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край.

Въпреки че хронологията на възникването на творбите е запазена, те не са подредени според вътрешните социокултурни и екзистенциални етапи и контексти, в които са публикувани. Премахнати са всички прагове на рецепцията, които биха могли да я обременят идеологически: граници (рамки), дати и пояснителни бележки – и произведенията са поднесени в пределно отворен и неограничен режим на четене (което може да тече и в обратна последователност – отзад напред). Важно е художественото съзнание на Багряна, породило тази хармонична, тревожна, на места минорна и силно рефлективна лирика, да култивира у читателя взискателен вкус и българският език да бъде усетен през неговите сакрални звукови вибрации.

„Аз обичам самата любов“ излиза на книжния пазар с логото на издателство „Colibri“.

Резултат с изображение за „елисавета багряна“
Снимка: Българска история

ВИК

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска,
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край всеки враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в царски празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи. –

Че мойта младост, огненопламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо
като вихрушка над света ме вдигат.

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана? –
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил,
Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в цъфнала градина,
пее – и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017