Петък, 25 Септември 2020 | Книги

Парафрази по цитати от книгите на големия писател

Ерих Мария Ремарк е един от най-важните, обичани и талантливи писатели в историята не само на германската, а и на антивоенната литература изобщо. Идеите на Ремарк го правят публичен враг на нацисткия режим в Германия, а Министърът на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс лично забранява творчеството му и публично гори книгите му. Това принуждава писателя да напусне родината си, след като немското му гражданство му е отнето. В последствие животът му преминава през Швейцария, френската столица Париж и Съединените щати. Рермарк умира на 72-годишна възраст в Локарно, Швейцария на 25 септември 1970 година.

И до днес Ерих Мария Ремарк е един от най-четените автори на планетата, а сред най-популярните му произведения можем да причислим "На Западния фронт нищо ниво", "Триумфалната арка", "Черният обелиск", "Нощ в Лисабон", "Трима другари" и други.

Резултат с изображение за Erich Maria Remarque portrait

Представяме ви парафрази по цитати от книгите на писателя:

За някои хора да останеш приятел с любимия след раздяла, е обида за любовта. Краят на една любов, е край, след който няма нищо.

***

Когато човекът, когото сме обичали си отиде, той се превръща в най-чуждия човек за нас.

***

Човек може да даде на друг човек капка топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Затова трябва да внимава, кого допуска близо до себе си. Близостта поражда желание да задържиш, а нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят.

***

Когато обичаш истински, губиш своята самоувереност!

***

Човешкият живот е твърде дълъг за една любов. Рано или късно един от двамата изстива и започва да очаква. Очаква следващото „безумие”.

***

Само самотникът знае какво щастие е да срещнеш любовта.

***

Любовта се нуждае от дела, от думи също. Но преди всичко от дела.

***

Парадокс – любовта се стреми към вечността. Самата тя е вечност. Почти във всеки конкретен случай това е невъзможно. Като цяло – това е факт.

***

От любов жените поумняват; мъжете – оглупяват.

***

Само нещастникът знае какво е щастие. Светлината свети само в тъмнина.

***

Единствено волът може да бъде щастлив непрекъснато.

***

За щастието може да се говори само кратко, с няколко думи. За нещастието може да се говори цял живот.

***

Дори когато се страхуваш, можеш да се смееш. Друго просто не ти остава.

***

Щастието е най-неопределеното нещо на света. Затова винаги цената, плащана за него е непоносимо висока.

***

Родината е там, където си щастлив. И все пак! Кой знае…

***

Докато човек се бори, той е по-силен от своята съдба.

***

Колкото по-голям примат е човек, толкова по-високо мнение има за себе си.

***

Ужасно уморително и скучно е да присъстваш на парад на ума – особено, когато умът отсъства.

***

Човек губи друг човек окончателно само, когато той умира. Винаги има надежда.

***

Странно е, че циниците имат най-лековатия характер, а идеалистите – най-непоносимия.

***

Колкото по-малко е самовлюбен човек, толкова по-ценен е.

***

Хората имат твърде различна дарба да чувстват.

***

Колкото по-внимателен си, толкова по-забележим ставаш.

***

Ако направиш нещо за една жена, никога няма да бъдеш смешен в очите й.

***

За любовта си жената трябва да говори с очите си.

***

Жената трябва или да се боготвори, или да се… боготвори.

***

Трудно достъпната жена винаги е по-желана.

***

На жените не трябва да се обяснява, с тях трябва да се действа.

***

Жената не е див кон, а цвете. Тя се нуждае от слънчеви слова, а не от обяздване.

***

Казват, че не е страшно да си влюбен и беден. Може би, но не ви съветвам да опитвате.

***

Това, което имаме – или не виждаме, или не харесваме, или не ценим. Това, което не можем да притежаваме, ни изглежда по-красиво и по-ценно. В това е и романтиката и идиотизмът на живота ни.

***

Първите 100 години са трудни. После всичко върви „по мед и масло”.

***

Животът е като платноход с прекалено много платна, които всеки момент могат да го потопят.

***

Разкаянието е най-безполезното чувство. Нищо не можеш да върнеш, нищо не можеш да поправиш. Не сме създадени съвършенни. Съвършенните са в музея.

***

Понякога принципите трябва да се нарушават – иначе губят смисъла си.

***

По-добре е да умреш тогава, когато ти се иска да живееш, отколкото да живееш тогава, когато ти се иска да умреш. В мига, в който започнеш да желаеш смъртта значи си престанал да живееш и си започнал да съществуваш.

***

На света много малко неща са важни и достойни. Така че трябва да мислим, какво и кого допускаме в сърцето си.

Източник: bojidarivkov.wordpress.com

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017