Петък, 04 Септември 2020 | Книги

Един от най-блестящите полски поети и драматурзи е роден на днешния ден преди 211 години

Има трима велики автори от епохата на романтизма в полската литература и един от тях е роден на днешния ден – 4 септември, през 1809 г. Той е Юлиуш Словацки и заедно с Адам Мицкевич и Зигмунд Крашински са всепризнати за част от световното книжовно наследство.

Живее твърде кратко – по-малко от 40 години, предимно в чужбина. Успява да създаде огромно поетично и драматургично наследство. Негови учители и вдъхновители са майстори на словото като Уилям Шекспир, Уолтър Скот, Джордж Байрон и Алфонс дьо Ламартин, философът Торквато Тасо и др.

Макар да пътува непрекъснато, Словацки живее изолиран от света. Вълнува го единствено поезията, стои далеч от проблемите на деня, но животът му е белязан от съдбата на угнетената му родина. Според него поражението на освободителното въстание не е плод на политически грешки, а резултат от психическата слабост на поколението, не вярва в силата на емиграцията, обявила себе си за народен водач. Оттам е и прословутият конфликт на „двама големи” – Словацки противопоставя своя творба на всяко от ключовите произведения на Мицкевич. Литературният им диалог се превръща в сблъсък на идеи за бъдещето и за миналото на поляците.

„Литературата е уникално свидетелство за истината на дадено човешко време, защото го извлича в безвремието на художествеността”, казва приживе Юлиуш Словацки

Основният акцент в творчеството му пада върху изгнаничеството и динамичната политическа обстановка. Проповядва болезнени истини с твърдението „говоря, защото съм тъжен и виновен”. Централен образ в поезията му е ангелът – символ на ефирната същност на човешката душа, на вечното притегляне към красотата и съвършенството.

Поетът е признат за създател на съвременната полска драма. Пет от неговите общо 14 тома „Съчинения” са само с драматургични текстове – общо 26. Сред най-известните му пиеси са „Мария Стюарт”, „Кордиян”, „Мазепа”, „Лила Венеда”  и др.

Словацки не създава семейство, умира от туберкулоза в Париж през апри 1849 г. Погребан е в гробището на Монмартр, а от 1927 г. прахът му е пренесен в Краков, в гробницата на Вавелската катедрала. Много от неговите 253 поетични произведения са преведени на български език. Сред най-добрите му преводачи е Дора Габе.

В деня на 209 - годишнината от рождението на Юлиуш Словацки предлагаме негови мисли и стихове:

„Аз съм този – и живея така.”

„Разликата между мен и хората е тази, че вземам моето знание не от техния, а от друг извор... и затова често пъти трябва да действам или говоря срещу общото мнение. И още една разлика – че докато те се събират за взаимна размяна на няколко банални фрази, аз приближавам към всекиго като към брат... с желанието да запълня сърцето му, да заменя ума му с мъдрост, почти да го възкреся... и да му вдъхна устрем към великите цели на живота... и да влея в него сила, пораждайки у него чувството за безсмъртие. Тази работа, трудна и продължителна, ми е отсъдена и е мое предопределение...”

(из писмо на поета до майка му, написано в Париж на 15 октомври 1845 г.)

„Едно ви думам: бъдете спокойни не за утрешния ден, а за деня, който ще бъде след смъртта ви утрешен.”

(из поемата на Юлиуш Словацки „Анхели”, превод на Дора Габе)

БАЛАДАТА НА ПАЖА
(из драмата „Мария Стюарт”)

„Сине мой, сине! Защо мълчиш?
Защо си мрачен? Защо тъжиш?
Меча ти в кръв защо е?”
- Призори с меча сокол убих!
Затуй съм мрачен, затуй съм тих,
майчице, майко моя!”

„Сине мой, сине! Да бе това,
не бе тъй ниско свеждал глава.
Не, тъй не е причина!”
- Загубих, майко, жребеца свой.
Както препускаше лудо той,
спъна се - и загина!

„Сине мой, сине! Не ме лъжи!
Кой мъж по коня си тъй тъжи?
Друго таиш. Какво е?”
- Погубих днеска своя баща.
Ето чия е, майко, кръвта,
по острието мое!

„Сине мой, сине! В какви места
покой ще търсиш от съвестта,
гонен от хорска злоба?”
- Майко, о майко! Без дом, без брат,
ще скитам дълго по тоя свят
и ще си търся гроба!

„Сине мой, сине! Каква вина
имат децата, твойта жена,
за да търпят самички?”
- Майко, о майко! На тях сега
оставям само глад и тъга,
нека да просят всички!

„Сине мой, сине! Нима без теб
ще водя тука живот нелеп,
сълзи и скръб ще пия?”
- Майко, о майко! Пий сълзи, пий!
Бъди проклета! Ти ми втълпи
татко си да убия!

Превод: Григор Ленков

КЪМ МАЙКА СИ

Ще трепне не веднаж сърце ти, майко мила,
когато видиш тез, които се завръщат,
ще кълнеш, че тежък бе над мене кръстът,
че търпях тъй много, много преко сили.

Додал ти бих живот, да дойдех, майко свята!
Кажи, щом питат твоя син дали се връща,
че като псе е легнал върху знамената,
че твоя взор не иде, само взор отвръща.

Към тебе взор извръща и очи не снема,
на тебе свойта скръб да изрази със взора;
и предпочита той смъртта си пред ярема
 скръб и безнадежност черна пред простора.

Прости ми, моя скъпа, моя птичко драга,
че тъй се е зачернил, тъй се е забравил;
прости… че да не бе той да напусне Бога,
теб никога не би напуснал и забравил.

Превод: Дора Габе

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017