Избрани цитати от големия руски писател, напуснал света на живите преди 85 години
Преди 82 години всички вестници в Съветския съюз излизат с траурни заглавия „На 18 юни спря сърцето на великия пролетарски писател Максим Горки”.
Смъртта му предизвиква много въпроси, но отговорите и днес ги няма: дали смъртта му е естествена, или са му помогнали, дали са го отровили лекарите и с какво писателят пречел на Сталин?
Смъртта на Горки десетилетия наред вълнува литератори, историци, изследователи. Двамата лекари, които лекували писателя – Левин и Плетньов, в последните месеци от живота му, твърдят, че медицината не е виновна за смъртта му. Но по-късно признават, че умишлено лекували Горки неправилно и дори посочват като съучастници медицинските сестри, които му инжектирали лекарствата. Напълно е възможно да са ги принудили да да си „признаят”.
Историкът Л. Флайщайн смята, че вероятно Горки е убит, но В. Ходасевич твърди, че пролетарският писател е починал от естествена смърт.
Доведеният син на Горки Зиновий Пешков направил блестяща военна и дипломатическа кариера във Франция, което би могло да се отрази неблагоприятно върху роднините му в Съветския съюз. Писателят не вярвал на пощата и предавал писмата до сина си чрез журналиста Михаил Колцов или чрез приятели. В спомените на Луи Арагон, които днес се съхраняват във архивния фонт „Триоле-Арагон” в Париж, пише, че Горки се страхувал от смъртта, но в неговия архив му липсват писма от Горки. Някои изследователи предполагат, че Горки искал да изпрати дневника си във Франция, но този дневник изчезва безследно подобно на съдбата на много от писмата му.
В писмата си до Арагон и Триоле писателят настоятелно ги викал спешно в Москва. През май 1936 г. съпрузите Арагон тръгват за Съветския съюз, но известно време остават в Ленинград при Лили Брик, което е странно, тъй като по това време писателят вече е тежко болен. Създава се впечатлението, че Арагон умишлено отлага пътуването за Москва и се появява в столицата едва на 18 юни, в деня на смъртта на Горки; в едно интервю във вестник „Правда”, публикувано на 16 юни 1936 г., Арагон твърди, че пристигнал в Москва на 15 юни! Защо французинът излъгал, засега остава неясно.
В официалното съобщение за смъртта на писателя се съобщава, че на 1 юни Горки се разболял от обикновен грип, който дал усложнения.
Но има два периода, когато болният М. Горки подобрява състоянието си. Първият период настъпва след като го посетили Сталин, Молотов и Ворошилов, на 8 юни. В тези дни списание „Колхозник” пише, че Горки този ден буквално станал от гроба…
Вторият период, в който писателят се почувствал по-добре, е от 14 до 16 юни. Горки станал от леглото и според очевидци казал: „Стига съм се излежавал, трябва да работя, да отговарям на писмата…” Избръснал се, преоблякъл се и седнал на бюрото си.
Събитията, които се случили през следващите дни, са малко известни, но факт е, че състоянието на писателя се влошило, и на 18 юни той починал.
В последните си дни Горки заявявал: „Трябва да умра през пролетта, когато всичко е зелено и весело”, „Трябва да се направи така, че човек да умира весело…”
ARTday.bg представя избрани цитати от руския писател:
„Понякога, след разговор с човек, ми се иска да подам дружелюбно ръка на куче, да се усмихна на маймуна и да се поклоня на слон.“
„Да не чувстваш в себе си желания, значи да не живееш.“
„Не се сърдете на глупаците – те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.“
„Подлеците са най-строги съдии.“
„Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто – все по-нагоре.“
„Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.“
„Ако през цялото време на човек му говорят, че е „прасе“, то в края на краищата той действително ще заквичи.“
„Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.“
„Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.“
„Животът винаги ще бъде достатъчно лош, за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.“
„Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.“
„Личният егоизъм е родният баща на подлостта.“
„Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.“
„Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…“
„В живота винаги има място за подвизи.“
„Децата много често са по-умни от възрастните и винаги по-искрени.“
„Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.“
„Животът е устроен така дяволски изкусно, че като не умееш да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.“
„За да имаш право да критикуваш, трябва да вярваш в някаква истина.“
„Когато човекът иска да научи – той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги – той си измисля.“
„Красотата и мъдростта са в простотата.“
„Лъжата е религията на робите и господарите. Истината е богът на свободния човек.“
„Любовта — това е желанието да се живее.“
„На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.“
„Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.“
„Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.“
„Учи се от всички, но не подражавай никому.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
