Петък, 15 Май 2020 | В лице

Избрани цитати от швейцарския писател

Макс Фриш е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект. Роден е в Цюрих в семейството на архитект-строител на 15 май 1911 г. През 1934 г. публикува първата си книга - романа "Юрг Райнхарт", но след като в Германия идва на власт Хитлер, той изживява криза и решава да скъса с литературата. Следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Въпреки радикалното му решение да изостави литературата, обаче, продължава да пише и публикува първия си значителен роман "Мъчни хора" (1943 г.), поставена е първата му пиеса - реквием  "Ето че те отново пеят" (1945). По време на Втората световна война е мобилизиран в армията, където води дневник, публикуван през 1940. Все пак, до 50-тата си годишнина работи като архитект и разчита на работата си за издръжката си.

През 1998 г. на негово име е учредена литературна награда.

В творчеството му се разглежда проблемът за съществуването и идентичността на "модерния човек", за отчуждеността и самотата, за възможното съвместно съществуване на реалния и мисловния свят, загубата на индивидуалния облик. Иронията е основният инструмент, който използва. Това до голяма степен личи и в „Човекът се появява през холоцена“, където литературният герой прави самопреценка на собствения си живот на фона на дъжд, който така и не спира да вали.

Резултат с изображение за max frisch

 Ето някои от прозренията му:

"Честно казано, никога не съм вярвал, че филологията и историята на изкуствата могат да изхранват човек."

"Той е моралист - като почти всички хора, които не приемат себе си."

"Какво виждам, и какво - не, е въпрос на такт."

"Кой поне веднъж не е мечтал да стане монах?"

"Къде започва лъжата? Там, където ние се преструваме, че нямаме тайни. Да бъдеш честен, значи да бъдеш самотен."

"Успехът не променя хората, а само ги разобличава."

"Сънят е най-далечната страна, която съществува на света."

"Не мога да понасям когато ми подсказват какво би трябвало да чувствам - тогава се чувствам като слепец, макар че мога да разбера за какво става дума."

"На жените не бива да се дават практически съвети - това само ги обижда и нищо не променя."

"Интересува ме защо точно умните хора нямат търпение да дочакат смъртта."

"Ревността е реална болка от това, че съществото, което ни запълва, е едновременно извън нас."

"Повечето любовни истории изобщо не трябва да се случват."

"Аз бих се страхувал, ако ме превърнеш в произведение на изкуството."

"Натъжи ме това, че двама човека, които седят един срещу друг, не са в състояние да се разберат."

"В изискването "Обичай ближния, както обичаш себе си" има предпоставка: човекът обича себе си и се приема такъв, какъвто е."

"Много хора се познават, но малко от тях се приемат."

"Когато обичаш някого, му оставяш всички възможни вратички."

"Да убиеш човек или неговата душа - това може да стане по много начини, и никой  полицай на света няма да разкрие престъплението. Понякога е достатъчна една дума, откровеност в точния момент, или даже усмивка. Покажете ми човек, който не може да бъде унищожен от усмивка или мълчание!"

"Любов без покрив над главата, без пристанище, ограничена в кратки часове на екстаз, е ясно на всички - рано или късно ще загине."

„Ревността е страх от конкуренцията.”

„Достойнството – последният пристан на обречения човек.”

„Времето не ни променя. Просто ни разкрива.”

„Човек, който обвинява, може да намери отговор на всичко. Обвиненията са най-добрата защита срещу истината.”

„Нищо не е по-трудно от това да приемеш себе си.”

„Най-големият ми страх: повторението.“

„Можеш да опишеш с думи всичко, освен собствения си живот.”

„Точно разочароващите истории, които нямат адекватен край и значение, са най-близки до истинския живот.”

„Не вярвам в предсказанията и вярата. Като човек на технологиите се занимавам с формулите на вероятността.”

„Има безкраен набор от начини да убиеш човек, особено неговата душа. Това не може да бъде предотвратено от никоя полиция.”

„Ако някой има съвест, обикновено е виновна съвест.”

„Няма изкуство без Ерос.”

 Заглавна снимка: Kultura Liberalna

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017