Той е почти всичко, за което можете да се сетите. По образование е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател.
Борис Виан е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години. Това се случва през 1959 г., когато получава сърдечен удар по време на премиерата на филма по едноименната му книга „Ще плюя върху вашите гробове“, който остро критикува.
При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли.
У нас е известен най-вече с романите си, много от които са преведени на български език. Това са „Палав планктон“, „Пяната на дните“, „Културни развлечения“, „Заблудени мацки“ и др.
Припомняме си Борис Виан с избрани негови цитати:
„Има само 2 важни неща – любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс и Дюк Елингтън. Всичко останало няма значение, защото всичко останало е грозно.“
„Тази история е вярна, защото аз я измислих.“
„Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства.“
„Прекалената непорочност е нечовешка.“
„Хората не се променят – само нещата.“
„Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.“
„През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.“
„Хуморът е учтивостта на отчаянието.“
„Отлагането е прелюдия в минорна тоналност.“
„Лявото му око бе съвсем клеясало от умора. Успя да го отвори с помощта на гаечен ключ и незабавно си възвърна притежанието на съвсем редовно зрение.“
„Дойдоха и издънките от клона на Микьо, та се натрупа внушителен брой от неуточнения вид особи, обобщавани под съвкупното наименование „роднини“.
„Слънцето полагаше върху всичко ясния си поглед с цвят на варен кехлибар, а празничната природа бе широко ухилена до обедните си уши, на едно от които блестеше обеца.“
„Микьо беше в състояние да отврати дори пръч. В рамките на два месеца вече беше прогонил трийсет и седем секретарки и без благотворното обаждане на президента, което до известна степен го бе обезвредило, бройката щеше да е несравнимо по-висока.“
„Желязната завеса никога не е падала върху магазините за цветя.“
„Това, което ме интересува, е не щастието на всички хора, а на всеки един поотделно.“
„Всеки изход е вход от другата страна.“
„Читателите са различни. Ето защо има повече лоша литература, отколкото добра.“
Заглавна снимка – Universal Music France
ARTday.bg
