Понеделник, 17 Февруари 2020 | В лице

За и от индийския философ и учител

Джиду Кришнамурти е известен по целия свят учител и философ. В продължение на 60 години той говори пред десетки милиони хора, разпространявайки своето учение и постоянно изследвайки способностите на човешкия ум. Кришнамурти е роден в Южна Индия през 1895 г. в бедно семейство на брамин. Земния си път приключва на днешния 17 февруари през 1986 година в САЩ.

Представяме ви една от беседите на учителя, посветена на потребностите, страстите и любовта:

За да разберем желанието, с всичките му конфликти и мъчения, трябва да разберем какво представлява ПОТРЕБНОСТТА.

Струва ни се, че се нуждаем от огромно количество неща; от тая илюзия възниква страданието на зависимостта. Но, ние безусловно се нуждаем от някои външни неща – облекло, подслон, храна. Освен тия потребности има и по-реални, например полови, за богатство, известност, слава и т.н.

За всеки от нас е важно да се опита да види, какви са всъщност потребностите и в каква степен сме зависими от тях. Защо съществува този неудържим импулс – да се проявим посредством семейство, име, положение, т.е. при помощта на всичко, което ни носи толкова тревоги, излъгани надежди, мъчения?

Причината за всичко е страхът да нямаш битие, страхът от пълната изолация от хората, от вакуума на самотата. Това е усещане за властната тревога, мъчителната болка да се озовеш откъснат от всичко, заради тая тревога, от страх към нея се привързваме къв всичко. Ето защо, в нас съществува потребността да принадлежим към някой култ, общество, да се отдадем на някаква дейност, да се хванем за това или онова вярване: по тия начини се стараем да избягваме от реалността, която е наоколо ни, която е скрита в най-затънтените дълбочини в нас самите. Без съмнение, този страх ни принуждава, кара мозъка, ума ни и цялото ни същество да се отдаде на една или друга форма вярване или дейност, които от своя страна стават за нас необходими.

Когато започваме постоянна борба с желанието, ние го обезобразяваме, извращаваме, правим го неузнаваемо, но въпреки всичко – то е тук, в очакване, готово да ни се наложи. Правете каквото щете, опитвайте се да го преобразите, да избягате от него, да го приемете, да му дадете свобода – то винаги е тук.

Религиозните наставници и други учители настояват за отказване и избавление от желанията. Но това не е правилно, тъй като желанието трябва да бъде разбрано, а не унищожено.

Ако унищожите желанието, може да стане така, че заедно с това да унищожите живот. Когато убивате желанието, изкривявате го, дисциплинирате, потискате, отхвърляте, може би унищожавате нещо удивително прекрасно. Трябва ДА РАЗБЕРЕМ ЖЕЛАНИЕТО. Обаче, много е трудно да се разбере това живо, неизбежно и настойчиво – нали в процеса на осъществяване на желанието възниква страстта с нейните радости и страдания. За да разберем желанието, очевидно е необходимо да изключим всякакъв избор.

Както на Изток, така и на Запад, въпреки голямата разлика в материалното и духовно развитие, желанията не престават да се разгарят във всички посоки. Човекът, който се е отрекъл от света, също така, е обхванат от желанието да се доближи до Бога, както и втурналият се в надпревара за богатство. И така, желанието е тук – горещо, противоречиво, пораждащо объркване, тревога, отчаяние, престъпление.

Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било избор, без всякакво осъждане? Разбирали ли сте от опит какво става, ако не осъждаме желанието, ако не определяме добро ли е, или лошо, но само го съзнаваме? Знаете ли какво значи да ОСЪЗНАВАШ каквото и да било? Болшинството не е способно за възприятие в цялата същност на явлението, тъй като е свикнало да осъжда, да избира, да преценява и отъждествя. Изборът, очевидно е препятствие в процеса на възприятието, защото е резултат на конфликта.

И така, може ли да се осъзнае желанието в цялото му единство и нерушимост? Това е възможно, ако имате свое отношение към него, ако имате думи, съзнателна работа. Ако осъзнаваме всяко желание в момента на появата му, без да се отъждествяваме с него и като съхраняваме пълно равнодушие спрямо него – в това състояние на бдителност дали се съхранява желанието, дали то не се превръща в пламък, в страст.

Обикновено отнасят думата “страст” към пола. За мен страстта няма никаква връзка със сексуалността. Страстта е необходима също като интензивността /излишък на качествена енергия/. За да живеем естествено, за да усещаме пълнотата на живота, за да можем просто да гледаме предметите: планините, дървото, вярно да погледнем човешкото същество, за да можем всичко това, трябва да притежаваме страстната интензивост. Но тая страст, това горене загасват, ако са окръжени от всички страни с различни изисквания, правила, противоречия, вихри и опасности, може ли пламъкът да гори, ако го подписка димът?

Нашият живот е дим. Търсим пламък, но му пречим да се разпали, защото постоянно отхвърляме, укротяваме това, което наричаме желание.

Без страст няма красота. Без да споменаваме за красотата на картините, съоръженията, гримираните жени или всички неща, които притежават собствена форма на красота, съществува нещо прекрасно, недостъпно за чувствата и мисълта, което не може да бъде разбрано и постигнато без страст. Затова, не изопачавайте смисъла на думата “страст”, в нея няма нищо лошо.

Страстта не е предмет, който може да се купи на пазара, или за който можем да говорим в романтичен дух. Тя няма връзка с чувството, нито с еволюцията и тя не се кичи с респект. Това е пламък, унищожаващ всичко фалшиво. Ние обаче, като правило, се страхуваме да позволим на този пламък да погълне всичко, което ни е скъпо, което смятаме значително.

В действителност, животът ни, основан на удовлетворението на потребноститеи желанията, на различни начини на подчинение на желанията, довежда до празнота, опустошение, които прогресират.

Но, ако животът, който живеем е толкова повърхностен, тесен, ограничен, причината за това е вътрешната пустота, чувството за самотност. Стараем се да скрием това от самите нас, да запълним тази празнина.

Но, ако умът ни и цялото ни същество може да гледа тази празнина, да живее с нея, тогава ще видим, че ВЪТРЕ В НАС НЕ СЪЩЕСТВУВА НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ ПОТРЕБНОСТ.

В това се състои истинската свобода, но за това се изисква проницателен ум, дълбоко изследване и непрестанна бдителност. По този начин, може би ще узнаем какво е Любовта. Без Любовта, никога не ще можете да откриете какво е ИСТИНАТА.

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017