„Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят.” Думите принадлежат на Лорд Байрон – английския поет романтик и скандална с бохемското си поведение личност от края на XVIII и началото на XIX век. Светът му е признателен за литературното наследство („Странстванията на Чайлд Харолд”, „Дон Жуан” и др.), а народът на Гърция – и заради съпричастността към борбата за независимост.
Джордж Гордън Байрон, VI барон Байрон, по-късно Джордж Гордън Ноуъл, VI барон Байрон, е роден на днешния ден, 22 януари, през 1788 г. в Лондон. Родът му има връзка с краля на Шотландия, Джеймс Първи. Голяма част от детството му преминава именно в тази страна, а като наследство получава имение и титлата „Лорд”.
Сред най-популярните му ранни произведения са „Скитнически творби” (излиза, когато той е само на 14 г.), сборникът „Часове на леност, който бързо буни духовете в литературните среди, както и „Ориенталски приказки”, оказали важно влияние върху творчеството на Пушкин. Истинският пробив на Байрон идва през 1812 г. с публикуването на две песни от сборника „Странстванията на Чайлд Харолд”.
Впрочем един от най-интересните и вълнуващи периоди в живота на поета е именно по време на странстванията му на Изток. Той е омаян от Ориента и неговата култура. Посещава много от големите градове в региона, включително Атина, Константинопол и Янина. Пътувал е и се е задържал за известно време и в Португалия, Италия и Албания.
През 1823 г. Байрон заминава за Гърция, където се включва в националноосвободително движение. Умира от треска през април 1824 г., докато участва в подготовката на нападение срещу османската крепост Лепанто. Тялото му е пренесено и погребано в Англия, но гърците го почитат като национален герой.
По повод годишнината от рождението на Лорд Байрон предлагаме негови избрани цитати:
„Глупаците са моята тема, нека сатирата бъде моя песен.”
„Има нещо езическо в мен, от което не мога да се отърся. Накратко, не отричам нищо, но се съмнявам във всичко.”
„Пороят от храброст израства от страха.”
„Нима има надежда без примес от страх?”
„Сто години стигат, за да се създаде държава, но едва един час е достатъчен тя да се превърне в пепел.”
„Този, който не обича своята страна – не може да обича нищо.”
„Общество – цивилизована орда, състояща се от две могъщи племена: досаждащи и скучаещи.”
„Приятелството е любов без криле.”
„Приятелството може и често се превръща в любов, но любовта никога не може да се превърне в приятелство.”
„Любовницата никога не може да ти бъде приятел. Докато се разбирате, сте любовници, а когато всичко свърши – сте всичко друго, но не и приятели.”
„Който обича, кипи.”
„Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.”
„От всички пътечки, водещи към сърцето на една жена, жалостта е най-къса.”
„Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват.”
„Жената не трябва да бъде гледана, докато яде или пие, освен когато става въпрос за салата от омари и шампанско – единствените женствени храна и напитка.”
„Какво странно нещо е човекът! А колко по-странна е жената!”
„Човек – наполовина прах, наполовина Бог.”
„Мисълта – това е ръждата на живота.”
„Колко малко знаем за това, което сме! И колко малко за това, което бихме могли да бъдем!”
„Винаги, когато можеш, се смей. Това е евтино лекарство.”
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
