Джулиан Барнс: Това, от което не можеш да избягаш, са спомените

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Джулиан Патрик Барнс е определян като един от „златната тройка“ на съвременната британска проза, заедно с Мартин Еймис и Иън Макюън. Писателят се ражда на днешния ден, 19 януари, през 1946 година в Лестър. Възпитаник е на Оксфорд. Той е и лексикограф, литературен, телевизионен и кулинарен критик, есеист, преводач от френски. Световна слава придобива с „Папагалът на Флобер“, който излиза през 1984 г.

През 1990 г. посещава България, а през 1992 пише „Бодливо свинче“, в която разказва за събитията след 1989 г. Сюжетът на романа е процесът срещу един източноевропейски диктатор (не е казано в коя страна, но се основава предимно на наблюдения от България и процеса срещу Тодор Живков).

На български език, освен „Папагалът на Флобер“ и „Бодливото свинче“, са издадени „Лимони на масата“, „История на света в 10 и половина глави“, „Артър и Джордж“, „Пулс“, „Няма нищо страшно“.

Джулиан Барнс е носител на престижната награда „Букър” (2011), след като три пъти е номиниран за нея.

Представяме ви избрани цитати от Барнс:

„Постелята не търпи лъжи, сексът не е мелодрама.“

„Откровеността също може да бъде капан.“

„В депресията забележително се съчетават на пръв поглед несъвместими неща. Например: аз за нищо не съм виновен, и това е само моя вина.“

„Счита се, че приятелството и любовта правят хората по-добри, нали така? За мен това е различно. Доверието води до изневяра. Може даже да се каже, че доверието влече изневярата. Това е нещото, на което бях свидетел.“

„Никой не е задължен да се обяснява на някого, освен самият той не го иска.“

„В живота всеки край е просто начало на друга история. Изключение е само тогава, когато умираш – ето това е действително истинският край.“

„Историята се повтаря: първият път като трагедия, вторият път като фарс.“

„Когато дълго живееш с другиго, ти постепенно губиш способноста да му носиш радост, а способноста да му причиняваш болка си остава както преди.“

„Любовта може да даде щастие, може и да не даде, но тя винаги освобождава скритата в нас енергия.“

„На хората повече се харесва да получат това, което искат, а не това, което заслужават.“

„Времето настига всеки.“

„Книгите казват: Тя направи това, защото… Животът казва: Тя направи това. В книгите нещата ти се обясняват, в живота – не. Не съм изненадан, че някои хора предпочитат книгите. Книгите придават смисъл на живота. Проблемът е, че придават смисъл на живота на други хора, никога на твоя.”

„Най-големият патриотизъм е да кажеш на своята държава, когато тя се държи нечестно, глупаво, порочно.”

„Първата чернова винаги е изпълнена с трудности. Както раждането – много болезнено. Но след това да си играеш с бебето е страхотно удоволствие.”

„Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти. Тя също е удоволствие да си играеш с езика. Освен това, литературата е особен, интимен начин да комуникираш с хора, които никога няма да срещнеш.”

„Да бъдеш писател някак те свързва с историческите общества. Но тази връзка аз я усещам много слабо, като обикновено човешко същество, живеещо в началото на ХХІ век във Великобритания. Не усещам никаква връзка нито със света на кралица Виктория, нито с принципите на Гражданската война, нито с Войната на розите. Но усещам много силна връзка с различни автори, които са съвременници на тези периоди и събития.”

„Това, от което не можеш да избягаш, са спомените. Беглецът винаги се връща, ментално или физически, ако не и по двата начина.”

„Е, аз няма да казвам на хората защо да ме четат. Тези неща са за политиците.”

„Лесно е да четеш невинно, да вярваш на повествователя и да позволиш да бъдеш носен от вятъра, така да се каже. Мопасан е наричан „естествен разказвач”. С това се има предвид професионален, опитен, далеч неестествен разказвач.”

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва.”

„Колко често разказваме историята на собствения си живот? Колко често я поправяме, правим малки изрезки, промени? И колкото повече животът продължава, толкова по-малко хора ни опонират, казват ни, че нашият живот не е всъщност наш, а е историята, която разказваме за нашия живот. История, която разказваме на другите, но главно на себе си.”

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...