1963 година разчупва стереотипите и дава шанс звездите на „различните“ актьори да заблестят
Чаровният Поатие, който само преди броени дни навърши 90 години, е първият актьор – афроамериканец, удостоен с „Оскар“ (1963 г. за ролята му в „Полски кринове“, а през 2002 г. и за цялостна кариера). Притежава и два „Златни глобуса“ – за същия филм, както и за цялостна кариера (1982), шест номинации и две награди БАФТА, редица държавни отличия, сред които и Президентският медал на свободата, връчен му през 2009 г. от Барак Обама. Според главния изпълнителен директор на Британската академия за кино и телевизия Аманда Бери „Сидни Поатие е светило в киното, чийто забележителен талант пред камерата и значима дейност в други сфери са го превърнали в един от най-големите актьори на неговото поколение“. Сидни Поатие е посланик на Бахамските острови в Япония (1997-2007), както и представител на страната в ЮНЕСКО. Най-голямото признание, което му е оказано, е включването му в списъка на стоте най-велики артисти на всички времена. Сидни Поатие е втори по възраст жив актьор в него, след доайена – навършилия в края на 2016 г. 100 години, Кърк Дъглас.
Втори „Оскар“, 2001 година
Роден в Маями, Флорида, на 20 февруари 1927 г., в семейство на имигранти от Бахамските острови, Сидни Поатие прекарва детството си в родния град, на о. Кет и в столицата Насау. През Втората световна война служи в медицинските части на американската армия. А след войната решава да стане актьор и кандидатства в Америкън нигро тиътър в Ню Йорк. Не го одобряват заради силния му акцент, но той не се обезкуражава – в продължение на 6 месеца активно слуша радио и упражнява дикцията си, след което кандидатства отново. Тогава упоритостта му е възнаградена и той започва да изучава актьорския занаят, изявява се на театралната сцена и много скоро печели овации на Бродуей в „Порги и Бес“ и други постановки. С времето идват и ролите, и успехите на големия екран.
Носител на наградата BAFTA, 20016 година
Сър Сидни Поатие споделя:
„Моят творчески път започна така: всеки от филмите, в които участвах, беше заснет от режисьори, които искаха да заявят мнението си, че расизмът е необоснована предубеденост.“
„В процеса на своето развитие преди всичко се стремях да се освободя от страха. Сега се боя много по-малко, отколкото преди 15 или 25 години. Страхувах се най-вече от смъртта, когато бях на 33 години, защото съм израснал в католическо семейство. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-малко се страхуваме.“
„Лесно е да се придържаш към рамките на морала, етиката и закона, ако знаеш много умни слова, които ти помагат успешно да изопачаваш истината.“
„Хората, които живеят комфортно, трябва да помнят, че Третият свят се намира не на километри от тях, а на десетилетия.“
ARTday.bg
