Шест интересни факта за живота на маестрото, който казвал приживе: „На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават“
Известен с виртуозните си изпулнения, едва седем годишен той започва да развива музикалните си способности. Неговата прекрасна техника му носи толкова голяма слава, че тръгват слухове, че е в съюз с Дявола. Вместо да опита да разсее тези клюки, цигуларят ги подклаждал още повече, като се обличал само в черно, движел се с черен файтон, теглен от черни коне. За появата на Паганини дори има анекдот: През 1782 година в Геноа родилката получава контракции. Разтичват се за акушерката – някаква стара жена, закъсняла за израждането на бебето. Когато била на стъпалата пред дома на семейство Паганини, родилката се спънала и изругала, споменавайки и дявола. В този миг за първи път на бял свят проплакал Николо и така душата му неразривно била свързана с нечестивия.
Представяме ви шест изненадващи факта от биографията на великия маестро:
1. Паганини организирал такова шоу, че някои припадали в залата. Умеел отлично да имитира с цигулката си всякакви звучи, включително животински. Умеел да го прави и с китара, флейта, тромпет и валдхорна, буквално е могъл да замени оркестъра. Затова и публиката го наричала „магьосник.“
2. Паганини категорично отказва да пише химни за духовенството, поради което добрите католици гневно сипят кал върху него: „Всичко най-хубаво в света е свързано с християнството. Най-добрите музиканти на нашето време са писали музика за църквата. Реквиемът на Моцарт, ораториите на Бах и Хендел показват, че Господ не оставя Европа и че цялата ни култура е изградена върху принципите на християнската любов и милосърдие. Но има един цигулар, който с цялото си поведение и алчност дава на хората от силата на ада.“
3. За някои Паганини е безспорен гений, за други – лесна плячка за атаки. Твърди се, че „доброжелатели“ изпращали писма на родителите му, в които се описват негови състояния на веселие и разврат. Това дори заляга като тема в един от романите на Стендал.
4. Вестниците често публикуват съобщения за смъртта на Паганини. Всичко започва с една случайна грешка. Когато Паганини най-сетне умира в Ница на днешната дата, 27 май, през 1840 година, изданията редовно публикуват некролога му с бележка: „Ние се надяваме, че скоро, както обикновено, ще напише опровержение.“
5. През 1893 г. гробът на маестрото е отново разкопан, защото хора твърдят, че чуват странни шумове, идващи от земята. В присъствието на внука на Паганини отварят ковчега му. Легендата твърди, че тялото било разложено, но лицето останало невредимо. През 1896 г. ковчегът с тленните останки на Паганини е преместен в друго гробище на Парма.
6. Паганини е фаворит не само на масите, но и титулувани лица. Всеки от европейските монарси се е почувствал да го кани лично, за да прави изявления, за което, разбира се, цигуларят получавал много пари. Заради увлечението си по хазарта, обаче, Паганини често оставал без пукнат грош. Неведнъж залага цигулката си и моли приятели за финансова помощ. Едва след като се ражда синът му, той успокоява тази своя страст и успява да спести едно малко състояние.
Димитър Янков
ARTday.bg
