Събота, 01 Юли 2017 | Пуканки

Писателката е била звезда още приживе. Печелела е повече от който и да било друг автор през XIX век

След първото отпечатване на романа "Чичо Томовата колиба" във вид на поредица в отдавна несъществуващия аболиционистичен вестник The National Era до няши дни преиздаванията на творбата са повече от 40. Първата глава е отпечатана на на 5 юни 1851 г. и в началото е била четена от малък брой хора. С развитието на творбата това бързо се променя. Разказват, че на времето противниците на робството толкова харесали романа, че това била основната тема сред тях по онова време. Събирали се да четат заедно продължението, смеели се и плачели заедно. От този успех вестникът на Фредерик Дъглас определено спечелил - успял да продаде голям брой годишни абонаменти за изданието си по 2 долара.

После, след като вестникарската поредица се превръща в книга, популярността на "Чичо Томовата колиба" избухва. Според някои изследователи именно това е втората най-продавана книга през XIX век... след Библията.

Резултат с изображение за Harriet Elizabeth Beecher Stowe

Сайтът mentalfloss подбра 10 факта за авторката на гениалната творба.

Баща ѝ и всичките ѝ седем братя са проповядвали срещу робството

Хариет Елизабет Бичър е родена на 14 юни 1811 г. в Личфийлд, Кънектикът. Майка ѝ, Роксана Бичър, умира когато тя е на пет години. Баща ѝ, калвинисткия проповедник Лиман Бичър, има общо 13 деца от два брака. 11 от тях оцелеляват до зряла възраст.

Лиман Бичър открито проповядва срещу робството. Всичките му седем синове са го последвали в тази мисия. Говори се дори, че Хенри Уорд Бичър - един от синовете му, изпратил оръжие на заселниците от аболиционисткото движение в Небраска и Канзас в сандъци с надпис "Библии".

Законът за избягалите роби всъщност вдъхновява "Чичо Томовата колиба"

През 1832 г. Хариет Бичър се премества в Синсинати с баща си. Тя се омъжва за Калвин Стоу, който е преподавател. Първите книги, които тя публикува, са "География за деца" и сборник кратки разкази. Тя  пише и за някои вестници, като поддържа въздържанието от алкохол и аболиционизма, и пише разкази, кратки истории, в които развива възгледите си. След положителния отзвук на  нейната "The Freeman’s Dream: A Parable",  редакторът на вестника "The National Era", й изпраща огромната за времето си сума от 100 долара , за да я насърчи да продължи да пише за изданието . През 1850 с приемането на Закона за избягалите роби, който задължава властите в свободните щати да връщат бегълците, на север започва борбата срещу робството. Това също окуражава Стоу да стане още по-активна. 

"Чичо Томовата колиба" я прави богата и известна

The National Era плаща на Стоу цели 300 долара за 43-те глави на книгата.  Още преди да я е завършила, Стоу подписва договор с издател да публикува двутомна книга и точно тогава идва големият успех. Книгата излиза на 20 март 1852 г.  и от нея са продадени 10 000 копия в САЩ през първата седмица и 300 000 за първата година. Във Великобритания 1.5 милиона копия са разграбени през първата година. Стоу получава по десет цента за всяка продадена книга. Според статия в London Times, публикувана шест месеца след излизането на романа, тя вече е събрала 10 хиляди долара от авторски права. 

“Смятаме, че това е най-голямата сума, която някога е получавал писател, независимо дали американец или европеец,  от продажбата на една-единствена творба за толкова кратък период от време", отбелязва вестникът.

Стоу започва съдебно дело за неоторизирани преводи на творбата с и го губи

Веднага след като "Чичо Томовата колиба" става литературна сензация, базираният във Филаделфия германоезичен вестник "Свободната преса" започва да публикува творбата без преводът да е оторизиран. Затова Стоу започва съдебно дело срещу издателя Ф. У. Томас. Проблемът обаче бил в това, че по онова време американското законодателство в областта на авторското право е било съвсем неразвито и не само това, но и в САЩ тогава масово са били "пиратствани" книгите автори от тази епоха.

В крайна сметка съдът във Филаделфия излиза със становище, което гласи:

"С публикуването книгата на г-жа Стоу, творба гениална и вдъхновяваща, тя е станала собственост на обществото, също както творчеството на Сервантес, например."

Съдията отсъжда, че са защитени само правата върху точните думи на оригиналния език, на който ги е написал авторът. И нищо повече. Така Стоу губи делото.

Стоу посещава Линкълн

Малко известен факт е, че Хариет Бичър Стоу посещава президента Абрахам Линкълн в първите дни на Гражданската война. Тя отива в Белия дом през 1862 г. Говори се, че Линкълн я поздравил с думите:

"Значи това е малката жена, която ни вкара в тази голяма гражданска война."

Учените обаче са скептични към този цитат, тъй като той става популярен едва след смъртта на писателката.Определено около детайлите около тази среща остават твърде много неизвестни.

Тя е написала много други неща освен "Чичо Томовата колиба"

Стоу е написала повече от 30 книги в различни жанрове, есета, поеми, статии и химни.

Стоу си купила къща в бившия робовладелски щат Флорида

Несметните богатства, които ѝ донася "Чичо Томовата колиба" и края на гражданската война позволяват на писателката да си купи през 1867 г. зимна къща в Мандарин, Флорида. Изглежда малко е странно, но изборът на основния борец срещу робството в САЩ  е паднал върху 30-акрово имение, което само няколко години по-рано е било поддържано от роби. След време Стоу разказва, че никога когато е ходила в южния щат не е усещала неприязнено отношение от местните хора.

Била е съседка на Марк Твен

Основният дом на фамилията Стоу от 1864 г. е вила край Хартфорд, Кънектикът. По това време там си е било място на тогавашния елит и всички съседи са били важни за времето си хора. Съвсем наблизо е живял друг класик - Марк Твен. Това обаче изобщо не му попречило да напише, че тъй като между неговия и нейния дом е нямало ограда и че той често виждал г-жа Стоу, "чийто мозък вече отказвал и била жалка фигура, подкрепяна в разходките си от мускулеста ирландка". По това време писателката вече е била болна от Алцхаймер.

Надживява 4 от седемте си деца

Успешната и доходоносна кариера на Хариет Бичър Стоу изобщо не ѝ попречва да роди 7 деца. Когато тя умира на възраст от 85 години на днешния ден, 1 юли, през 1896 г., тя е надживяла четири от тях.

Третият ѝ син Хенри се е удавил при инцидент през 1857 г. Четвъртият, Фредерик, мистериозно изчезва на път за Калифорния през 1870 г. Петото ѝ дете, Джорджиана, почива от отравяне на кръвта, което вероятно е свързано със злоупотреба с морфин през 1890 г. Шестото дете на Стоу, Самуел, умира от холера в ранна детска възраст през 1849 г.

Запазени са три от домовете, в които е живяла писателката

Три от домовете на Хариет Бичър Стоу са запазени до наши дни. Това са къщата в Синсинати, в която я води баща ѝ, домът в Брунсуик, Мейн, където тьй пише "Чичо Томовата колиба". Този дом е превърнат в ресторант в периода 1946-1998 г. В момента функционира като офис сграда, в която едно от помещенията е посветено на живота на писателката. Запазен е и домът ѝ в Хартфорд. Имението ѝ във Флорида е унищожено, но на мястото и днес има паметна плоча на писателката.

Източник: clubz.bg

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017