Досегашните ни участия се броят на пръсти и се помнят главно със скандалите
60 000 лева ще бъде максималното финансиране за произведението на изкуството, което ще ни представи на 59-ата Международна художествена изложба на Венецианското биенале. Това става ясно от конкурса, обявен днес в страницата на Министерство на културата. Сумата включва възнаграждение на кураторите, авторите, счетоводно обслужване и реализация на проекта, който ще представи страната ни във Венеция през април догодина.
А отделно МК ще заплати наем на експозиционно пространство, за транспортиране на произведенията до Венеция и обратно, вътрешен транспорт, застраховка, инсталиране и деинсталиране, наем на персонал, командировъчни, комуникация, такси и разрешителни, PR кампания, рекламни материали и др., съобщават от ведомството. Бюджетните средства ще бъдат предоставени на Националната галерия, която ще осъществи цялостната организация на националното ни участие.
За сравнение, кураторското финансиране на печално известното ни участие в Биеналето през 2019 г. – по-известно като „чашите от Икеа“ – бе в размер до 50 000 лева, но впоследствие в медии и интервюта многократно бе тиражирана информацията, че с все режийните и организационни разходи то е струвало на държавата половин милион. Въпреки че инсталацията „Как живеем“ на художниците Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска, бе първото българско участие на Биеналето, резултат от отворен национален конкурс, то предизвика много критики и спорове.
Повече от 120 години Международната изложба за изкуство във Венеция е сред най-престижните културни институции в света. Както подсказва името му, биеналето се провежда през година, като протича по предварително обявена тема със социално значимо послание. Между 1964-а и 2019-а националните участия на България на биеналето са само три, без финансиране от държавата, а понякога и без павилион – като през 1999 г., когато се изявява Недко Солаков с куратор Яра Бубнова. Следващото национално участие е през 2007 – по повод приемането на България в ЕС ЮНЕСКО отпуска пространството си, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вутен. С грандиозен скандал е придружено участието през 2011 г., когато българските арт среди научиха за него от… сайта на самото биенале. (Тогава Вежди Рашидов и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов гордо съобщиха в медиите, че България не е дала нито лев за това участие, припомня изкуствоведката Диана Попова). Така след още три пропуснати възможности, се стигна до чашите през 2019 г.
59-ото Венецианско биенале трябваше да се проведе тази година, но бе отложено заради пандемията. Темата му е „Млякото на мечтите“ по книга на сюрреалистката Леонора Карингтън (1917-2011). Британско-мексиканската художничка, която почина през 2011 г., е част от разцвета на сюрреализма през 30-те години на миналия век — и самата тя бе наричана последният сюрреалист.
Новите дати са 20 април-27 ноември 2022 г., а предложения за българския проект ще се приемат в МК до 29 декември. В конкурса могат да участват само физически лица и само с по едно предложение, а подадените кандидатури ще бъдат разгледани от жури, определено от министъра на културата, което трябва да се произнесе до 7 януари догодина.
Мястото във Венеция, където ще се разположи еталонът за българско съвременно изкуство, е историческата сграда Спацио Рава – в квартал „Сан Поло“ в центъра на града, близо до моста Риалто. За него е предназначен партерният етаж с обща площ 90 кв. м, от които изложбени са около 68 кв. м, разделени в 4 помещения. Той разполага с малка градина с изглед към Канале Гранде, която ще се използва само за откриването.
На заглавната снимка: Историческата сграда Спацио Рава край Канале Гранде, в чийто партер ще се разположи Българският проект
ARTday.bg
