Авторът на един от най-продаваните испански романи „Сянката на вятъра“ е починал в дома си в Лос Анджелис вследствие на раково заболяване
Испанският писател Карлос Руис Сафон, станал световноизвестен с романа си „Сянката на вятъра“, почина на 55-годишна възраст, съобщава БТА, като цитира Франс прес.
„Карлос Руис Сафон, един от най-добрите съвременни романисти, се спомина днес. Ние винаги ще си спомняме за теб, Карлос!“, написа издателството на автора – „Планета“, в Туитър.
Писателят е починал в дома си в Лос Анджелис вследствие на раково заболяване. Издателство „Планета“ публикуваше 20 години романите на Сафон, сред които четирилогията му „Гробището на забравените книги“. Тя бе издадена в периода 2001-2016 година и включваше романите „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“, „Затворникът на рая“ и „Огнената роза“.
Снимка: Teller Report
Издателството цитира в своето комюнике мисъл на бащата на Даниел Семпере, главния герой на книгата „Сянката на вятъра“, един от най-продаваните испански романи:
„Всяка книга, всеки том, които виждаш, имат своя душа. Душата на този, който ги е написал, душата на този, който ги е прочел и който е мечтал заедно с него!“.
Действието на романа „Сянката на вятъра“ се развива в Барселона след Гражданската война /1936-1939/. В него бащата на Даниел Семпере му разкрива Гробището на изгубените книги, тайна и митична библиотека под формата на лабиринт, около която се развива цялата сага.
Тази великолепна творба, публикувана през 2001 година се превръща в огромен издателски успех. Книгата е преведена на около 50 езика и е продадена в милионен тираж из целия свят. С нея авторът Карлос Руис Сафон се утвърждава като световноизвестен писател, който преди това беше публикувал само юношеска литература.
Роден в Барселона през 1964 година, Сафон получава образованието си в йезуитско религиозно училище. Започва да учи журналистика, но още първата година получава предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция в Барселона. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анджелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона.
През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата.
Снимка: Arts
10 мъдри цитата на писателя:
1. „Веднъж чух някой да обяснява на един редовен клиент в книжарницата на баща ми, че малко неща белязват така дълбоко читателя, както първата книга, която действително си проправи път към сърцето му. Тези първи образи, ехото на думите, които смятаме, че сме оставили зад гърба си, ни съпътстват цял живот и извайват в паметта ни един дворец, в който рано или късно – независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили – ни предстои да се завърнем.“
2. „Слабоумният или идиотът, дори за миг не спира, за да помисли или да разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава – с извинение – всеки, който му изглежда по-различен от него – било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с дон Федерико, поради предпочитаните развлечения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.“
3. „Вижте, Даниел, жените – с някои забележителни изключения като вашата съседка Мерседитас – са по-умни от нас, или поне по-честно признават пред себе си какво искат и какво – не. Друг въпрос е дали ще го кажат на вас или на света. Изправен сте пред загадката на природата, Даниел. Жената е вавилонска кула, непонятен лабиринт. Ако й дадете време да размисли, изгубен сте. Запомнете: горещо сърце, хладен ум; това е кодексът на прелъстителя.“
4. „Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
5. „Не се срамувайте, такъв е животът. Да се научиш да правиш разлика между истинските мотиви за действията си и мотивите, които изтъкваш пред другите – това е първата крачка към самопознанието. А от нея до поумняването има известно разстояние.“
6. „На младини човек вижда света такъв, какъвто трябва да бъде, а на старини – такъв, какъвто е в действителност.“
7. „Честният и почтен човек е изчезнал вид като плезиозавъра и кабаретната певица, ако изобщо е съществувал някога, а не е митично създание като еднорога.“
8. „Ако книгите можеха да говорят, нямаше да има толкова глухи на света. Това, от което имате нужда вие, Фернандито, е да не допускате други да ви пишат диалога. Използвайте главата, която Бог е сложил на шийните ви прешлени, и си напишете сам либретото, че светът гъмжи от спекуланти, жадни да ви напълнят канчето с глупостите, които са им изгодни, за да може все те да яздят магарето и да държат тоягата и моркова. Разбирате ли ме?“
9. „Приятелю мой – рече най-сетне той, – не губете надежда. Ако съм научил нещо в тоя скапан свят, то е, че съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла, досущ като джебчия, проститутка или продавач на лотарийни билети – трите й най-чести въплъщения. И ако някой ден решите да я потърсите (защото съдбата не прави домашни посещения), ще видите, че ще ви даде втори шанс.“
10. „Една история е безкраен лабиринт от думи, образи и духове, призовани, за да ни разкрият невидимата истина за самите нас. Тя в крайна сметка е разговор между разказвача и слушателя и разказвачът може да я изложи само дотам, докъдето стига опитът му, а читателят може да я прочете само дотам, докъдето е написана в душата му.“
Заглавна снимка: YouTube
ARTday.bg
