Понеделник, 27 Април 2020 | Новините

Днес поетът щеше да навърши 85

Той напусна видимия свят "без сбогом", "без магии", "без сълзи", но творчеството му е утеха и интелектуален пристан за няколко поколения българи.

Резултат с изображение за „любомир левчев“

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет "Климент Охридски", специалност "Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет.

Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво".

Работи в Радио София и вестник "Литературен фронт". От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата – Димитровска награда за 1972 г.

Лауреат е на Златен медал за поезия на Френската академия, на званието Рицар на поезията (1985), медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985), наградите „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986), Голямата награда на института „Александър Пушкин“, Голямата награда на Сорбоната (1989), Световната награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), Орден „Владимир Маяковски“, учреден от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия, Диплом на литературно-обществената премия „Да светиш винаги“ (2009), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010), Димитровска награда (1972), Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (1984), доктор хонорис кауза на СВУБИТ (2005), орден „Стара планина“ I степен (2006) и др.

Почетен гражданин е на Смолян и София.

Резултат с изображение за „любомир левчев“

Без сълзи

Колко е лесно да бъдеш влюбен

на двадесет години...

И колко е лесно

да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.

Целувах дъждове.

Търкалях се в ливадите от влажна нежност.

А когато пък ме блъсваха

в бездънното "сбогом",

мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи

от млади слънчеви лъчи.

Подскачах върху тях,

тъй както

децата скачат по пружинени легла.

И смееше се моето лице,

студено от изсъхнали сълзи.

Момичета

като магии

се виеха около мен.

И свободата съм я чувствал най-добре

след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен

на четирсет години.

И колко е страшно

да бъдеш разлюбен.

Без „сбогом”.

Без магии.

Без сълзи,

Раздялата не носи свобода…

И мисля си че не умирам.

Любомир Левчев

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ

Насладата да знаеш

АRTday.bg е мястото, където можеш да научиш най-интересното в областта на културата, образованието и начина на живот. Заедно пътуваме към непознати светове, за да сбъднем мечтите си. Защото насладата да знаеш, е най-сигурният път към малките победи, които всеки от нас заслужава.


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017