Котките били почитани като богове в Древен Египет
По случай днешния Международен ден на котката в. „Дейли експрес“ и сайтът Бъзфийд предлагат интересни факти за любимите на мнозина писани.
Денят се отбелязва от 2002 г. по инициатива на Международния фонд за защита на животните (IFAW).
Генетичните корени на домашната котка могат да бъдат проследени до Близкия Изток. Изследване е установило съществено сходство между тяхната ДНК и тази на диви котки, обитавали Израел, ОАЕ, Бахрейн и Саудитска Арабия.
Котките са почитани в Древен Египет, като мъртвите животни са мумифицирани, за да бъдат омилостивени боговете. В Древен Египет убийството на котка е смятано за углавно престъпление. Според история, разказана от Херодот, персите са знаели за почитта на египтяните към котките и по време на военен сблъсък помежду им са пуснали няколко животни на бойното поле. Египтяните са предпочели да се предадат, вместо да рискуват живота на някоя от котките. Древните египтяни дълго са оплаквали покойните котки. Един от траурните им ритуали е бил обръсването на веждите.
През 1484 г. папа Инокентий VIII издава була за изгарянето на кладата на всички вещици и техните котки.
Библията на крал Джеймс съдържа 131 препратки към лъвове (и две към лъвици). За сметка на това котки и тигри не се споменават.
Според Асоциацията на производители на храни за домашни любимци домашните котки във Великобритания са около осем милиона.
Черните котки, които плашат мнозина, са смятани за късметлийски в Англия, Ирландия и части от Азия.
През 2011 г. в Италия черен котарак на име Томасо наследи 10 млн. евро след кончината на стопанката си – водеща уединен живот 94-годишна вдовица. През лятото на 2017 г. се спомина котаракът Стъбс, който от 1997 до кончината си беше почетен кмет на Талкитна, Аляска. Крийм Пъф е най-дълго живялата котка в света – 38 години.
Котките обикновено имат пет пръстчета на предните лапи и четири на задните. Срещат се обаче и писани с по-голям от обичайния брой пръстчета. Рекордът е 28. Създанията с по шест пръстчета понякога са наричани „котки на Хемингуей“ заради слабостта на известния писател към тях.
Котките разчитат на изключителен слух. Това отчасти се дължи на факта, че имат 32 различни мускула в ушите.
Белите котки обаче са предразположени към глухота. Не всички сред тях страдат от загуба на слуха. Според изследване на специалисти от университета „Корнел“ между 65 и 85% от белите котки със сини очи имат увреждане на слуха.
Ветеринарите сравняват рязането на котешките нокти с ампутирането на крайник.
Котките „проспиват“ около 70% от живота си. За сравнение – само 30% от човешкия живот преминава в сън. Когато са будни, котките отделят голямата част от времето на тоалета си.
Котките се потят чрез лапите си, които са снабдени и с обонятелни жлези, и използват тъпченето и драскането, за да маркират територията си.
Котките не са в състояние да усетят сладкия вкус, тъй като нямат съответните рецептори.
Котките калико почти винаги са женски, но пък рижавите котки обикновено са мъжки. При повечето женски котки доминираща е дясната лапа, а при мъжките – лявата. През живота си женска котка може да роди до 100 котенца.
Стопаните на котки знаят, че питомците им са склонни постоянно да „висят“ на слънце. За това им поведение има научно обяснение – слънчевата топлина помага на писаните да пестят енергия за спокоен сън, по време на който базовият им метаболизъм спада. Поради същата причина, плюс че им осигуряват убежище и им напомнят за живота в естествена среда, котките са „луди“ по кутии.
Десетгодишно проучване на специалисти от университета на Минесота е установило, че за собствениците на котки рискът от инфаркт и инсулт е с 30% по-нисък.
През 1837 г. в Белгия 37 котки са наети за пощальони. Едва ли е изненада, че инициативата не сработва. С повече успех Ермитажът в Санкт Петербург, Русия, разчита на бездомни котки, наети да контролират популацията на мишките и да им пречат да гризат произведенията на изкуството.
Европейската патентна служба е запозната в детайл с над 1200 изобретения, свързани с котешки тоалетни.
Президентът Ейбрахам Линкълн до такава степен е обичал котките, че питомците му Таби и Дикси редовно са споделяли трапезата му.
Възможно ли е котките умишлено да пренебрегват стопаните си? Според авторите на японско изследване отговорът е „Да“. Изследователите са установили, че писаните разпознават гласовете на собствениците си и могат да решат нарочно да ги игнорират. В действителност котките могат да бъдат лоялни. Котарак на име Толдо се прочу в Италия и по света с всекидневните посещения в продължение на година на гроба на стопанина си.
Котките са изключително добри манипулатори. Когато отчаяно се нуждаят от внимание, те прибягват до мъркане, наподобяващо бебешки плач. Котките не мъркат само когато са щастливи, но и за да сигнализират стрес и страх. Най-интересното е, че мъркането им с честота 27 херца е полезно за здравето на костите им.
„Кучетата ни смятат за по-висши същества, котките – за по-нисши. Прасетата се отнасят с нас като с равни“, е казал британският политик и държавник Уинстън Чърчил. „Времето, прекарано с котки, никога не е изгубено“, гласят думи на Зигмунд Фройд.
ARTday.bg
