Петък, 23 Ноември 2018 | Новините

Премиера на „Съвременна българска поезия” (билингва) 

По повод 105-тата годишнина на Съюза на българските писатели в София пристигна делегация от Асоциацията на турските писатели – град Бурса. Тя беше в състав – Ахмет Емин Атасой (поет и преводач), Хилми Хашал (поет, издател) и Гюней Йозкълънч (председател на Асоциацията на турските писатели). Те участваха в юбилейните тържества на СБП на 20 ноември 2018 г. в НДК, а на 21 ноември в галерия-книжарница „София-прес” беше представена една модерна антология, озаглавена „Съвременна българска поезия” (изд. „Алп яйънларъ”, 2018, Бурса, корица и илюстраци – Магдалена Бояджиева). Изданието е билингва – в два тома: идентични по своето съдържание (български и турски език). Преводач и съставител е Ахмет Емин Атасой, който повече от 50 години работи за взаимното опознаване на нашите две съседни култури. Всеки том включва 220 стихотворения от 46 представители на съвременната българска поезия. Хилми Хашал е редактор на турския вариант на антологията. Редактор на българския том е Анжела Димчева.
Ахмет Емин Атасой и Албена Фурнаджиева (поетеса, адвокат)

Случайният читател, който не познава работата на преводача, би попитал: какъв е принципът на съставителство? В анотацията, поместена на задната корица на сборника, четем следното: „Авторите в поетичния сборник „Съвременна българска поезия” са само част от онези български поети, които умело продължават патриотичната, революционната, демократичната и хуманистичната традиция на своите предшественици от ХХ век. Той е съставен с цел да даде на читателите от Турция най-обща представа за днешната българска поезия. Включените поети и техните стихотворения бяха представени през последните години в турските литературни списания „Берфин бахар”, „Джумхуриет китап”, „Елиз едебият”, „Синджан истасйону”, „Пътека”, „Яба едебият” и „Ясак мейве”.”

Следователно това е авторска антология и тя няма претенция да илюстрира всички стилове в родната поезия, естетически и идейни вариации. Ето и имената на поетите, чиито стихотворения ще достигнат до турската общественост:

Христо Ганов, Димитър Горсов, Атанас Звездинов, Димитър Васин, Захари Иванов, Рада Добриянова, Пламен Панчев, Лалка Павлова, Иван Есенски, Гълъб Ковачев, Осман Мустафов, Виолета Станиславова, Георги Атанасов, Илеана Стоянова, Надя Попова, Диана Димих, Гюлшен Алиева, Бойка Драгомирецкая, Иван Гранитски, Славка Мариновска, Боян Ангелов, Георги Николов, Павлина Павлов, Ивайло Диманов, Димитър Христов, Атанас Капралов, Магдалена Бояджиева, Петър Чухов, Катя Кремзер, Анжела Димчева, Ирина Йорданова, Иво Георгиев, Ирена Панкева, Албена Декова, Георги Ангелов, Добромир Банев, Невин Садъкова, Калин Терзийски, Селвер Алиева, Албена Фурнаджиева, Айше Рубева, Елена Денева, Иван Ланджев, Георги Гаврилов, Анна Лазарова.


Поетите Атанас Капралов и Ахмет Емин Атасой

 

Премиерата се водеше от поета Иван Есенски, който в емоционалното си експозе вплете реални случки от срещите си с турски творци, илюстриращи разбирателството между нас – на битово, творческо и обикновено човешко ниво: „Тук, до мене, стои моят брат Емин Атасой, на когото България дължи страшно много. Поклон пред неговия прецизен преводачески труд! Той е един неуморим литературен комбайн – превел е повече от 200 български поети на турски език. Той върши работата на цял научен институт! Халми Хашал е каменоделец в поезията – той вае словото. Емиграцията преди 30 години ни изигра лоша шега, но от друга страна, пренесе нашата култура в един световен цивилизационен ареал като Турция. Третият ни гост е Гюней Йозкълънч. Знае се, че родината е там, където е словото. Съюзът на българските писатели припознава всички свои чеда по света, които пишат на български език.”

Ахмет Атасой толкова се развълнува от топлите послания, че просълзен каза: „Есенски ме трогна с думи, които напомнят изповедите на Исус Христос, защото изрази вълненията на българския народ, който тачи приятелството между истинските сърца. А поезията е свършващото звено. Благодаря за обективното отразяване на отношенията България – Турция.”

Боян Ангелов – председател на СБП, отбеляза: „Тази книга билингва е нещо значимо, нещо нужно! Нека да добавим, че и друга антология – „75 турски поети на български език” в превод на Атасой – ще излезе през 2019 г., отпечатана в изд. „Български писател”. Призовавам ви винаги да чувствата българските писатели като свои братя. Нас ни свързва една красива и пълна с топлина дума – „комшу”. В Турция живеят най-слънчевите хора, които съм срещал при моите гостувания по света... Пътищата ни са само към хоризонта на единението!”


Поетите Иван Есенски, Георги Атанасов, Анжела Димчева, Ахмет Емин Атасой, Ирена Панкева, Гюней Йозкълънч и Хилми Хашал

Необясними неща се случват в бездната на съвременната геополитика. Докато нашите политици се люшкат от една до друга крайност в оценките си за Турция, докато партийните лидери се чудят как да бъдат хем в тон с евробюрократите, хем да не развалят добрите съседски отношения, именно Ахмет Атасой методично и безкористно дълбае в създаването на културни мостове в отношенията България – Турция. Преводачът е не просто посланик на българската култура в Турция. Той милее за тези наши сънародници, които имат нужда от помощ в комуникацията както на турски, така и на български език. Затова извърши истинско чудо, съставяйки „Съвременен българо-турски речник” с обем от 1200 страници! Томът ще бъде отпечатан от Университетското издателство „Св. Кл. Охридски” през 2019 г.

Гостуващите поети прочетоха свои стихове в оригинал, а Ахмет Атасой прочете преводите им. Публиката аплодира творбите, които в образния си лаконизъм бяха наситени с драматизъм, с метафорични послания и философски обобщения. Сред публиката на премиерата присъстваха повече от 20 поети, чиито творби в антологията говорят на универсалния език на поезията.

 Акценти за турските автори:

Хилми Хашал (1954) е поет – български изселник. Роден е в с. Долно Прахово, Кърджалийска област. Той е издателят на сп. „Елиз” (ръкотворение), основано през 2009 г., където редовно излизат българските поети. Там преди две години се създава рубриката „Български турци, пишещи на български език”. Автор е на стихосбирките: „В името на (не)уравновесените”, „Електронни самоти”, „Попътни бележки” „Космическо любовно престъпление” ,„Любов с Венера”, „Последната птица Сирин” (2000), „Разпиляна кошница за сънища”, „Прегоряла дума”, „Наранено сребро” (2004), „Столицата на сърцето ми” и др. Най-новата книга на Хилми Хашал е озаглавена „Балкански облак” – стиховете в нея са обединени тематично и посветени на Родопския регион.

Хилми Хашал
ДИМЕН ГЛАС

Аз любовта опознах от всички страни

страх вали над времето прегоряло

слънца валят над смахнатото земно кълбо

валят лъжи над обезумялата истина
аз вярвам, че в живеца на мига гори животът

вярвам в поезията, както вярвам в Тангра

аз по своему разбирам чудото Любов

 

оскърбеността ми е от сто скърби

ослепен съм от сляпа безпомощност

над сърцето ми вали киселинен дъжд

не виждам, езикът ми е тайната на тайните

и си мълча като центъра на дима

видя ли капки сън върху белия лист

аз по своему усещам дъха на поезията

 

вкаменявам се пред съскащите пламъци

пожарът може мигом да опустоши всичко

но остават завинаги саждите от словата

и това е онзи пламък – безначален и вечен –

който предвещава подпалването на мига

бъдещето вали над пепелта на вчера

според мен вие сте виновниците за тази Любов

Гюней Йозкълънч (1969) е поет, писател и изследовател. Роден в гр. Адана, където завършва основното и средното си образование. През 1995 г. се дипломира от Педагогическия факултета в Университет Улудаг (гр. Бурса) като специалист по турски език и литература. Дълги години работи като учител в различните гимнази в гр. Бурса. Член е на Синдиката на турските писатели и на турския ПЕН-център. Председател е на Дружеството на писателите в гр. Бурса. Гюней Йозкълънч е автор на книгите: „Августовска балада”, „Затворническите години на Назъм Хикмет в Бурса”, „Имам по лицето си белег от Назъм”, „Птича следа” и др. Той е директор на Музея на културното наследство (гр. Бурса). В този музей се съхраняват архивни материали и книги на 1190 писатели. Новата антология „Съвременна българска поезия” – билингва, ще стане част от този музей. 

Гюней Йозкълънч
ГРАД БЕЗ КИНО

Понякога река Тигър

тече в сърцата ни

Писъците ни са глухи

в градовете неми

 

Дъждът прокужда

от крепостните руини

котката сънлива

не само улиците

а всеки кът и всеки човек

се е превърнал в място за тържества

 

Азбуките са изгнили

сред думи с маршови стъпки

слава богу живуркаме си ние

като тъжните реки

 

Жените са

свесла от тъга

Не се знае

къде умират

децата

родени там

в шепите

с меден цвят

 

Когато разтваряш миглите си

грамофонът свири сред гъстия мрак

едно зъзнещо листо с вятъра се носи

Виж че в сърцето ми Тигър тече пак

 

Аз сега съм

уличната котка невинна

на един град без поети и кина

Текст и снимки: Анжела Димчева

ARTday.bg

 

 

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)

Насладата да знаеш

АRTday.bg е мястото, където можеш да научиш най-интересното в областта на културата, образованието и начина на живот. Заедно пътуваме към непознати светове, за да сбъднем мечтите си. Защото насладата да знаеш, е най-сигурният път към малките победи, които всеки от нас заслужава.


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017