Човекът и думите

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

ЧОВЕКЪТ И ДУМИТЕ

от Гълъб Ковачев

Когато си уплашен – думата е убежище. Топло място за сърцето и духа. Прегръдката, с която те посреща някой, някога, някъде… Или винаги!

Когато си самотен – думата е детство. Един прашен път за бързоногите ти сандали и в края на пътя – синя река. После хрупаш една златна ябълка… Защото си преборил змея… И си опазил ябълковото дърво!

Когато си отчаян – думата е полет. Но не от 10-я етаж на някой жилищен блок, а от гнездото под някоя стряха на нашия верен приятел – врабчето безсмъртно, врабецът безстрашен! До върха на най-високата топола!

Когато ти се плаче – думата е театър. Не позволявай никога цялото ти лице да плаче! Нека едната му половина си поплаче скришом, а другата да се смее…Вживявай се в ролята си – играй по Станиславски!

Когато си изоставен – думата е кон. Открадни най-бързия кон, дни и нощи препускай, сменяй конете при всяка страноприемница, докато стигнеш до твоя приказен дом- едно жълто прозорче на края на света, един килнат комин и виеща се струйка дим от него!

Когато си разярен – думата е сбогом. Кажи сбогом на себе си и забрави, че си бил тук и сега… Подай дясната си ръка на лявата… Здрависай ги! И помни – победеният също е победител! Когато смъртта те покоси някой ден на някоя улица и, миг преди да умреш, някой доближи огледалце до устата ти, за да провери дали все още дишаш – думата е суета. Огледай се в огледалцето – да не би да изглеждаш грозно… И, ако можеш, нещо поправи. Не трябва да плашим хората със смъртта!

Когато вече си в отвъдното, на някоя звезда – думата е телескоп. За да оглеждаш с него от време на време Земята, където са любимите ти хора, проблемите, радостите и нещастията им – изобщо целият земен живот, мимолетният живот! Само дано не се случи като в „Улица „Консервна“ на Джон Стайнбек, където приятелите на главния герой, на когото беше нужен микроскоп, за да изследва живота в океанското крайбрежие, му подариха за рождения ден най-големия микроскоп на света… бяха го поръчали по каталог, а той се оказа телескоп! Та да не вземе някой в отвъдното да ти подари най-малкия телескоп на света, т.е. микроскоп… И да изучаваш живота на бълхите в Космоса!

Мисля си за живота на думите… Псувня или молитва… Проклятие или утеха… Нищета или майчин вопъл… Къде е тяхното рождено място? За гроб не питам, защото думите не умират! А човекът умира… и има гроб… Но аз знам, че човекът също продължава да живее…

Пиша тези редове и не знам защо си задавам въпроса: „Човекът ли създаде думите, или думите създадоха човека?“

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...

8 думи, „изобретени“ от Уилям Шекспир

Шекспир е навярно най-известният писател, който някога е творил на тази земя – и определено най-играният по световните сцени. Той е роден в Статфорд,...

Анита Лус: Паметта е по-трудна за изтриване от мастилото

Знаменитата писателка, драматург и продуцент се ражда на днешния ден, 26 април, през 1889 година. Световна слава добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“....

Цигуларят Васко Василев ще свири на Айфеловата кула

Световноизвестният ни цигулар Васко Василев, заедно със солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън", ще изнесе класически акустичен концерт в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула....