Неделя, 18 Март 2018 | Авторът си ти

Добромир Банев в Световния ден на мозъка за измамното щастие и истинската наслада от живота

Само в спокойни води светът отразява красотата, каквато е. Единствено спокойният ум е пригоден да възприеме света. На 18 март, когато отбелязваме Световния ден на мозъка, трябва да си припомним, че всичко зависи от нас. Честността е присъща за рицарите, но доспехите отдавна не са на мода. Традициите не са това, което бяха. Съществуваме като в епизод на „Туин Пийкс“, където матрицата не прощава.

Отчаянието е толкова силно, че вече не го забелязваме. Чувството за безизходност е тъй могъщо, че превърнахме туршията и ракията в единствен лек за собственото си психическо оцеляване. Домовете са нашите крепости, а хубавите моменти са затворени между страниците на албуми, в които черно-белите ни снимки не искат да излязат на показ. Срам ги е от нас. За нас е по-лесно да проявим снизходителност, каквато не отива на зрелите и умните хора.

Светът е пълен с противоречия. Докато обсъждаме (не)честносттана другите, ние предаваме собствените си чувства – понятието за любов в повечето случаи се върти около изгодата, удобството и тихия комфорт на битието ни. Докато чакаме Годо, битът ни убива бавно и мъчително. Нямаме си нито Фидел Кастро, нито Доналд Тръмп. Самочувствието ни е сведено до нула. Както се казва, щастливи са глупаците, останалите упражняват вдишване и издишване.

Циркът не изисква съсредоточаване, на арената се случват неща, които по правило ни веселят. Смехът е здраве, но присмехът погубва.

Ако гледаме собствените си работи, светът няма да стане по-лош. Превърнем ли скуката в градивна самота, ще чуваме собствените си гласове и стаите ни няма да са толкова пусти.

Монолозите са трудно нещо, но носят по-малко истина от диалога.

Интригантите по правило са винаги усмихнати. Те подхвърлят уж случайно някоя фраза пред близък човек или пък намигват многозначително след точката в изречението. Останалото върши въображението. Клюката се разпространява със скоростта на светлината и с всяко следващо намигване остава многоточие. Приказка без край. Безкрайна пустота за чужди отчаяния.

Всички имаме разум. Глупостта не управлява света. Светът се управлява от умни хора, които добре използват мозъка си, докато за повечето от нас той се намира в стомаха. И докато мислим, че от нас нищо не зависи, винаги ще оцеляваме в условия на неправда. А свикването с нея е по-страшно от смърт.

Обидени ли сме на самите себе си, всичко ще е същото. Животът е такъв, какъвто го правим самите ние. Надявам се да го променим към по-добро. Знам, надежда няма как да си купиш, но тя поне умирала последна. Поне така мисля, докато седя и разсъждавам с главата си.

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017