„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което е той. Да се слееш с действителността. Каквато и да е тя.

Ти ми даряваш мъдростта да казвам "да". Причудливо е това "да", когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, честаваме силини като се противопоставяме с " не".

Тази вечер си простих.

Простих си, че нямам силата да променя света. Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши. Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.

Тази вечер си простих, че съм човек.

Благодаря ти.“

Ерик-Еманюел Шмит

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/