Откъс от „Тягостна любов“ на Елена Феранте, Тягостна любов“ от Елена Феранте
– Ти имаш любовник – казах ѝ студено.
Реакцията ѝ беше пресилена в сравнение с винаги въздържаното ѝ поведение. Вдигна си роклята до талията и откри розовите си гащи, дълбоки и опънати. Подсмиваше се, докато засрамено каза нещо за омекналите си меса, за отпуснатия корем, повтаряше: „Пипни тук“, и се опитваше да хване ръката ми, за да я постави върху бялата заобленост. Отдръпнах ръката си и я положих върху сърцето си, за да успокоя прекалено бързото му туптене. Тя остави края на роклята да падне, но краката ѝ останаха открити, жълти на светлината в асансьора. Съжалих, че съм я довела в моето убежище. Най-вече ми се искаше да се покрие. „Излез“ – казах ѝ. И тя го направи, никога не ми казваше „не“. Достатъчна беше една крачка през отворената врата, за да изчезне в тъмнината.
Останала сама в кабината, изпитах някакво сдържано удоволствие. Затворих вратите с инстинктивен жест. Няколко секунди – и светлината на асансьора изгасна.
Елена Феранте, „Тягостна любов“ (издателство „Колибри“)
Снимка: Pixabay
ARTday.bg
