Уилям Шекспир, сонет 112
112
Но твойта нежна милост изличи
печата, лепнат ми от обществото;
не ме е страх, щом твоите очи
приемат ме с доброто и със злото.
Ти мой си свят и само твоят съд
ме вдига в небеса и хвърля в бездни.
На всички други съдници гласът
се сблъсква с правилата ми железни!
Като змията в Библията слух
за хули и ласкателства не давам
и туй, че към съветите съм глух,
със тези свои думи оправдавам:
В сърцето ми ти тъй си вкоренен,
че щом те няма, няма свят за мен!
Превод Валери Петров
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
