Ново стихотворение от Добромир Банев
***
Тя сяда на леглото. В самота,
каквато само влюбените знаят.
Убийствено протяжна е нощта.
Приключи – казва си –
това е краят.
Мълчи като икона пред олтар.
Душата ѝ крещи като след нежност.
Опитала най-сладкия нектар,
в горчиво вино
търси днес надежда.
Финалът е отворен. Може би
при нея някой ден ще се завърне –
той, нейният единствен и любим –
тъй, сякаш никога
не си е тръгвал.
Добромир Банев
(Следвайте авторската страница на поета ТУК)
ARTday.bg