Петък, 15 Май 2020 | Начинът на живот

Спомен за големия демократ, хуманист и патриот

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903.

Бащата, Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе „Българска търговска банка”. Банката и свързаните с нея предприятия оформят и политическата сила – Народната партия. Делото на Димитър Буров е трябвало да бъде продължено от двамата му сина – Иван и Атанас. По-големият син, Иван Буров, завършва Търговската Академия във Виена, след което работи в „Credit Lyonnais” в Марсилия. След завръщането си в България поема ръководството на Свищовския клон на „Българска търговска банка”. През 1909 г. Иван Буров се премества в София и става член на Управителния съвет на „Българска търговска банка”.

След завръщането си от Париж Атанас Буров също навлиза в банковото дело. Увлича се и от политика и журналистика. Активен член на Народната партия, той става народен представител. Политическите си възгледи излага във вестник „Мир”. Участва в Балканската война като подпоручик и е отличен с орден „За храброст”.

 

На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Едномесечното участие в правителството в труден за страната момент му дава повод за разсъждения, които променят политическите му възгледи. Трезвата преценка за ситуацията на Балканите и Европа убеждава Буров твърдо да вземе страната на Съглашението.

На 6 октомври 1917 г. Атанас Буров влиза в кабинета на Александър Стамболийски като министър на търговията и промишлеността, но от 1 май 1920 г. отново е в опозиция.

През ноември 1920 г. се обединяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е избран Атанас Буров. С огромна енергия той работи за обединяване на силите, стоящи надясно от БЗНС и БКП, като привлича личности от други политически групи. Именно така се създава Народния сговор. В основата на Сговора е „Българска търговска банка”, както и големият авторитет на Атанас Буров, който по това време е Председател на българските индустриалци. Целта на Сговора е да свали от власт земеделците чрез парламентарни избори. През 1923 г. се оформят две крила – едното за парламентарна демокрация начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров, а другото със склонност към заговорничене и насилствени методи в политиката, начело с проф. Цанков и ген. Вълков.

В правителството на Ляпчев (1926 – 1931 г.) Атанас Буров е министър на външните работи. Сложната вътрешна и външна обстановка изисква доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи – отпускането през 1928 г. на заем, наречен „Стабилизационен” с цел стабилизиране на националната валута, развитие на транспорта и укрепване на съобщителните линии. Но най-голяма трудност представлява уреждането на репарационния проблем. Международната обстановка е сложна, а натискът на заинтересованите ни съседки поражда неблагоприятно отношение на великите сили. След множество посещения и лични разговори, Буров и Моллов успяват да продължат наложения мораториум върху „Репарационния дълг” и значително да намалят вноските и срока на изплащането му.

Като министър на външните работи той е и министър на вероизповеданията. По негова инициатива е създадена ефорията „Зограф”, която в труден за атонските манастири момент работи за тяхното подпомагане и защита на интересите.

След преврата от 19 май 1934 г. Атанас Буров пише поредица от статии в защита на парламентаризма, отпечатани във вестник „Мир”.

Политикът Атанас Буров предвижда и избухването на Втората световна война. Той има идея да създаде консервативен антифашистки фронт, за което отправя многобройни призиви, но до консолидиране на дясно ориентираните политически сили не се стига. Съгласява се да влезе в правителството на К. Муравиев с идеята за спасяване на България. Обявената ни от СССР война води след себе си радикални промени. Старият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията. Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден от Народния съд на 20 години затвор. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79 – годишна възраст.

Животът и делото на Атанас Буров са неразделна част от съдбата и историята на България. Виден финансист, политик и държавник на своето време, той и днес е актуален с трайните си убеждения на демократ, хуманист и патриот.

Паметник на Атанас Буров - София | Опознай.bg
Паметник на Атанас Буров в София

Буров от първо лице:

"Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъснато доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение."

"България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие."

"Времето безпощадно помита всичко и съсипва всичко в душите на хората. То заличава светлите имена и идеали, ако те не се възпеят от гении. Кой в България щеше да знае Георги Бенковски – като гений на революцията, ако не бе Захари Стоянов. А какво би било, ако в Ботевата чета имаше един Захари Стоянов? Ехе – светът, целият свят щеше да види един гений, едно чудо на вселената - Ботев."

"България има лозя, градини, масло и малини. Тя има ягоди и вино, хубаво вино. А където има вино, там има и всичко друго за ядене.”

"Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко! Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал."

"Отвръщай с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре. Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави."

"Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: "Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече". И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив. А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине."

"Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със всичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въобще един институт може да изиграе...Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и всъщност е гарантирал развитието на човечеството."

"Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките."

"По отношение на вътрешния и външния капитал... Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение... Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист... кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони."

"Ние смятаме, че от чисто буржоазна точка, работничеството трябва да бъде протежирано, не защото искаме да демагогствуваме, а защото едно производство засилено изисква като предварително условие едно работничество обезпечено материално, повдигнато културно, което да чувствува интереса, който има самото то, да запази и засили производството."

"Нейната историческа мисия е била да скъса веригите, които са сковавали не само свободната човешка мисъл, но и свободния човешки труд... Буржоазията е всичката онази просветена част на един народ, която по инстинкт и по интерес бди и пази режимите на политическата и стопанската свобода... Онази част от буржоазията, която смята да образува от себе си някаква привилегирована класа, за да използува благата на държавата и обществото, онази буржоазия, която често пъти търси наемници, за да пазят нейните интереси в ущърб на обществените интереси, тя не е буржоазията, за която говоря."

"За мен и за вас, господа, във времената, в които живее България, при това общо недоверие, при тия още незаздравели рани може да има само една разумна политика: да се свием в черупката си и да заработим с общи усилия за нашето вътрешно консолидиране, за нашето издигане като културна държава, за нашето финансово и стопанско закрепване, за да представляваме един елемент с по-голяма стойност на европейския пазар."

На заглавната снимка: Атанас Буров и Андрей Ляпчев

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017