Понеделник, 11 Май 2020 | Начинът на живот

123 години от смъртта на Щастливеца

На днешната дата през 1897 г. е убит Алеко Константинов – Щастливеца. Убеден идеалист, хуманист и демократ, във всички свои дейности като писател, публицист, юрист, политически деец и планинар Алеко се опитва България да е едно по-добро място и е един от героите на следосвобожденска България. В тези си опити е улучен от неслучаен "случайно" рикоширал куршум при атентата срещу съпартиеца му Михаил Такев. Така се превръща в една от първите жертви на политическото насилие в България. На погребението му присъстват хиляди хора от цялата страна. Щастливеца умира едва на 34: с планове за академична кариера, специализация във Франция по углавно право, две пиеси, нов роман, околосветско пътешествие и... отказване от цигарите.

Написал едни от най-хубавите произведения в литературата ни от края на XIX в. като „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“ и „Пази Боже сляпо да прогледа“, за Алеко често се пропуска, че е юрист и е бил съдия, прокурор и адвокат.

Съчинения. Томъ 1: Бай Ганю. Разкази - Алеко Константинов

През 1896 г. Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Прави впечатление, че разбирането му относно целите на наказанието се доближава до настоящия съвременен наказателен кодекс – наказанието се цели не само като постигнато възмездие, но и като възможност осъденият да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави:

"Милостта побеждава по други закони...

Наказанието и неговий размер се диктуват не само от възмездието за извършеното деяние, но и от обществената полза; а тази полза, ако в някои случаи изисква применението на закона във всичката му строгост, в други случаи диктува мекост и милост…

Надеждата, която питае затворникът, че от неговото разкайване, от доброто му поведение зависи да получи смекчение или отмяна на наказанието, много повече може да повлияе на неговото поправяне, отколкото най-тежкото наказание...“

И още един цитат:

„Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно към нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: „А бе българска работа”, „българи-диваци, не ги ли знаеш”, „българия-дивотия”... А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем...”

Заглавна снимка: БГНЕС

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017