Любовно писмо до писателя от 1912 година
Ако някой някога е преживял голямата любов, това безспорно са Зелда и Скот Фицджералд. И двамата писатели, и двамата бохеми, и двамата опасно ревниви, но и всеотдайни един на друг. Животът им е като история в книга, написана от самите тях.
Припомняме си едно от любовните писма на Зелда до Скот Фицджералд, написано през 1912 година:
Любими,
Моля те, моля те, не бъди тъй угнетен… Скоро ще бъдем женени и тогава вече не ще има самотни и тягостни нощи, никога – и докато ни има, аз ще обичам, ще обичам всяка минутка от деня и нощта. Скот, на този свят не искам нищо друго, освен теб и твоята безценна любов. Всички материални неща са нищо. Само дето ми е омразно да водя такова жалко, безцветно съществуване – защото скоро ще ме заобичаш по-малко, и още по-малко. Затова трябва да сторя нещо, за да задържа сърцето ти. Не искам да живея, искам да обичам! Недей да мислиш за нещата, които не можеш да ми дадеш. Ти ми повери най-скъпоценното нещо на света – сърцето си. Не вярваш ли, че съм била родена за теб? Чувствам се така, сякаш съм откликнала на твоя зов, за да ме носиш, да ме носиш като ръчен часовник, като талисман или като цвете на петлика.
С цялото си сърце те обичам!
Зелда
Заглавна снимка: „Ф. Скот Фицджералд“, автор Джон Сапиро
ARTday.bg
