Очите, които още дълго ще помня

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за малките жестове, които ни правят големи хора

Той е от онези старци, които в повечето случаи отминаваме незабелязано. Осемдесет-осемдесет и пет годишен. Обут е с плетени обувки в студения дъжд. Само локвите са му приятели.

Непридирчив е към времето. За него то отдавна няма значение.

Възпитано моли за една цигара, превит на две в студения ноемврийски следобед. Гледа ме с очи, от които струи нежност. В погледа му няма тъга, няма умора, няма упреци.

В треперещата си ръка стиска 20 стотинки, които ми подава, защото е научен, че всичко в този живот има цена. Иска да си плати за цигарата. Не е свикнал да бъде длъжник някому.

Докато го наблюдавам, животът му сякаш минава на забавен каданс. Този стар мъж се е влюбвал, обичал е, трудил се е. Вероятно има деца, които са вглъбени в оцеляването си. Вероятно няма деца и съществува в самота, която изпълва сърцето му със спомени. Често хубавите спомени от младостта са най-добрият ни придружител.

Достойнството, което се чете в очите му, отрезвява.

Хората на трамвайната спирка се чудят какво си говорим. Гледат ни с любопитството на котки. Те не знаят, че мълчейки, ние споделяме личните си истории. Те не помнят, че не е необходимо да изразходиш безплатните си минути по телефона, за да има какво да кажеш в действителност.

Живеем във време, когато средствата за комуникиране помежду ни стават повече, но думите губят значение.

Често мълчанието с друг опиянява. Самотата, с която разполага този възрастен мъж, е завидна. Малцина са избрани да я притежават. Самодостатъчност, която те кара някак да се смалиш, да изчезнеш за миг от гръбнака на сивия булевард, обещаващ следващия трамвай…

Животът е изпитание. Някои го приемат твърде сериозно, други посрещат и изпращат дните му с ентусиазма на дете. Всичко е в нашите ръце.

Малките жестове ни правят големи хора.

Трамваят идва. Аз потеглям по пътя към дома, докато силуетът на едно остаряло момче се отдалечава все повече и повече. Още виждам очите му. Още дълго ще ги помня.

Добромир Банев

Следвайте авторската страница на писателя във фейсбук, като кликнете ТУК:

Заглавна снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...

Шагал – уникален, неподражаем и подкупващо чаровен (снимки/видео)

Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Ражда се в град...

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...