Днес, 25 март, отбелязваме Деня на пощенската картичка. Във време, в което почти никой не пише писма по традиционния начин, е прекрасно да си припомним колко романтични са били любовните обяснения.
Нека се върнем назад във времето, като си припомним три писма, написани от Хенри VIII, Наполеон Бонапарт и Людвиг ван Бетовен:
Хенри VIII до Ан Болейн
Повелителко моя, приятелко моя!
Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече отколкото предполагах, че е възможно да боли.
Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно, че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна. Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.
За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.
От ръката на Вашия слуга и приятел,
Хенри
Бетовен до „Моята безсмъртна любима“
Добро утро на 07 юли,
Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе, или не.
Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.
Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете.
Да, за нещастие, така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!
О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка?
Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно.
Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.
Твоят възлюбен Л.
Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.
Наполеон Бонапарт до Жозефина
До Жозефина в Милано
13 ноември 1796
Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.
Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.
Бонапарт
От книгата „Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
