Понеделник, 16 Март 2020 | Начинът на живот

Писателят, наричан „руският Жул Верн“ се ражда на 16 март през 1884 година

В съветско време наричаха фантаста Александър Беляев „руския Жул Верн”. Смята се за един основоположниците на съветската научно-фантастична литература. В тийнейджърските си години ние с увлечение четяхме „Човекът амфибия”, „Главата на професор Доуъл”, „Ариел” и др. Беляев е написал повече от 70 научно-фантастични произведения, включително и 13 романа. В живота на писателя има много странности; и досега не е известно как е починал и къде е погребан.

Резултат с изображение за александър беляев

Александър Беляев е роден през 1884 г. в семейството на свещеник. Момчето постъпило в духовна семинария, завършило я, но не продължило религиозното си образование, а постъпило в Демидовския лицей в град Ярославъл, тъй като искало да стане юрист.

Баща му починал и се наложило Александър работи – да дава уроци, да рисува декорации в театъра, да свири на цигулка в цирков оркестър.

Бъдещият писател бил всестранно развита личност – свирел на различни инструменти, играел в домашен театър, мечтаел да лети, увличал и по т.нар. снимки на „ужасите”, които били инсценирани. Едно произведение в този „жанр” се наричало „Човешка глава в чиния в сини тонове”.

В живота на Беляев има мистични съвпадения. Един случай се оказал трагичен…

Сестрата на Александър Нина рано починала от саркома. С брат му Василий се случила доста странна история. Веднъж Александър и Василий отишли на гости у чичо си. Компанията от млади хора решили да се повозят на лодка. Вася отказал да тръгне с тях. По някаква причина Александър взел със себе си парче глина и в лодката оформил от нея човешка глава. Присъстващите погледнали главата и се ужасили – лицето приличало на лицето на Василий; само че чертите му били някак застинали, неживи. Александър с досада хвърлил произведението във водата и изведнъж почувствал тревога. Той заявил, че с брат му се е случило нещо лошо и поискал да се върнат на брега. Там срещнали разплакана жена, която съобщила, че Василий се е удавил по време на къпане. Това се случило точно в момента, когато Александър хвърлил глинената глава във водата…

Резултат с изображение за александър беляев

Беляев завършил лицея и получил служба в Смоленск. Но на 35 години се разболял от плеврит; поради неуспешното лечение развил туберкулоза на гръбначния стълб и парализа на краката. Съпругата му го напуснала. Заедно с майка си и бавачката Беляев се преместил в Ялта. След известно време състоянието му се подобрило.

Било вече съветско време. Александър работил като възпитател в детски дом, инспектор по издирване, библиотекар. След това се преместил в Москва, където бил назначен за юрисконсулт.

В свободното си време Беляев пишел стихотворения, а през 1925 г. в един вестник започнали да публикуват с продължения неговата първа повест „Главата на професор Доуъл”. След три години се родили „Островът на загиналите кораби”, „Последният човек от Атлантида”, „Човекът амфибия”, сборник с разкази.

През 1928 г. заедно със семейството си Беляев се преместил в Ленинград, където започнал да се занимава с литература професионално. Тук се появили книгите му „Господарят на света”, „Подводните земеделци”, разказите от серията „Изобретенията на професор Вагнер” и др. Но северният климат не повлиял добре върху писателя, болестта напомнила за себе си и той решил да се премести в Киев. Киевските издателства обаче приемали ръкописи само на украински език; налагало се Беляев да публикува книгите си само в руски издателства, което създавало някои неудобства. През 1930 г. Беляев се върнал в Ленинград.

Резултат с изображение за александър беляев

В книгите на писателя фигурират много научни и изобретателски идеи, които по-късно са въплътени в живота. Например в „Звездата КЕЦ” (КЕЦ са инициалите на Константин Едуардович Циолоковски) се появява първообразът на съвременните орбитални станции, в „Човекът амфибия” и „Главата на професор Доуъл” се говори за транплантологията, а във „Вечния хляб” – за постиженията на генното инженерство.

Войната застигнала семейството в град Пушкин – бивше Царско Село, предградие на Ленинград. Беляев претърпял операция на гръбначния стълб и отказал да се евакуира, когато семейството му било окупирано.

Според официалната версия писателят починал от глад през януари 1942 г. Тялото било пренесено на Казанското гробище, за да чака да бъде погребано; редът му щял да бъде през март; а през февруари жената и дъщерята на писателя били депортирани в Полша.

Една версия разказва, че Беляев бил погребан от фашистки генерал с войниците си. Генералът чел като дете произведенията на Беляев и затова решил да му окаже честта да го погребе.

Друга версия сочи, че Беляев бил погребан в общ гроб.

Така или иначе и днес не се знае къде точно е погребан фантастът.

По-късно на Казанското гробище в Пушкин била поставена възпоменателна плоча, но под нея не се намира гробът на писателя.

Една от версиите за смъртта на писателя е свързана с легендарната Кехлибарена стая. По думите на публициста Фьодор Морозов Беляев работел над повест, посветена на тази тема. Гестапо проявило интерес към писателя. Гестаповците се опитвали да го привлекат за консултант. Възможно е писателят да е заплатил с живота си за това, че знаел много. Или е загинал от изтезанията. Слуховете разказват, че трупът на фантаста бил овъглен. Загадъчна е смъртта на писателя, както самите му творби…

Александър Беляев се интересувал живо от човешката психика – как функционира мозъкът, връзката му с тялото, с живота на душата и духа, може ли мозъкът да функционира извън тялото, възможно ли е да се пресади мозък, какви са границите на внушението. Тези проблеми са засегнати в романите му „Главата на професор Доуъл”, „Господарят на света”, „Човекът, който загуби лицето си”, разказа „Човекът, който не спи” и др.

Последният роман на Беляев „Ариел” е написан през 1941 г. и си съперничи с известния роман на Александър Грийн „Блестящият свят”. Героите на двете произведения могат да летят без допълнителни приспособления.

Ариел е постижение на писателя, в който е реализирал вярата на писателя в човека, който преодолява земното притегляне.

В произведенията на писателя личи страстният му стремеж да загърби физическото ограничение (той е инвалид), показан е безграничният човешки дух; неговите романи и разкази са химн на свободата и надеждата, които правят човека по-добър, по-нравствени и по-благороден.

Източник: rasper-bg.com

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017