Георг Вилхелм Фридрих Хегел се ражда на 27 август през 1770 година. Той е един от големите мислители на немската идеалистическа философия. Нарежда се сред създателите на немския идеализъм и e негов основен представител. Заедно с Имануел Кант е измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в.
Представяме ви дефиниции на Хегел за живота и за онова, което сме ние:
АБСОЛЮТНО
„Висшето определение на абсолютното се състои в това, че то не само изобщо е дух, а че е абсолютно откриващ себе си, самоосъзнаващ се, безкрайно творчески дух.“
АЗ
“Азът” е нещо напълно просто, всеобщо.
Всеобщността на “аза” се обуславя от това, че той може да се абстрахира от всичко, дори от своя живот.
БЕЗКРАЙНО
„Не крайното, а безкрайното е реално.“
БИТИЕ
„Битие, чисто битие – без всяко по-нататъшно определение. В своята неопределена непосредственост то е еднакво само със самото себе си, а също не е нееднакво спрямо друго, няма различие нито вътре в самото себе си, нито навън.
Битието е чистата неопределеност и празнота.
Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо.“
ВРЕМЕ
„В действителност времето е чисто количествено.“
ДЕЙСТВИТЕЛНО
„Действителното не е нещо пространствено. Действителността е единство на същност и съществуване.“
ДИАЛЕКТИКА
„Чисто движение на мисленето в понятия.“
ДУХ
„На духа трябва да се гледа като на подобие на бога, като на божественото в човека. Духът не е нещо, пребиваващо в покой, а по-скоро обратното, той е нещо абсолютно неспокойно, чиста дейност, отрицание, или идеалност на всички устойчиви определения на разсъдъка. Той не е нещо абстрактно просто, а нещо, което в своята простота различава себе си от самото себе си. Той не е нещо готово още преди появата си, не нещо, което зад масата от явления крие себе си, а нещо, което наистина е действително само благодарение на определени форми на своето необходимо саморазкриване и не е някаква (както смяташе старата психология) душа-вещ, стояща само във външно отношение към тялото, а нещо, което е вътрешно свързано с тялото благодарение на единството на понятието.“
ДУША
„Душата е проста непосредствена тоталност. Душата е проста духовна субстанция, или непосредственост на духа. Душата е крайна, доколкото е определена непосредствено, чрез природата. Душата е пасивна.“
ЖИВОТ
„Животът трябва да бъде разбран като самоцел, като цел, която притежава в самата себе си своето средство, като тоталност, в която всяко звено, различно от другото, е едновременно и цел, и средство.“
ЗНАНИЕ
„Знание, което не знае как се получава, не може да направи нито крачка напред.“
ИСТИНА
„Истината не е отсечена монета, която може да се даде готова и да се сложи в джоба. Истината е движението на себе се в самата себе си. Истинното е движение, процес.“
НИЩО
„Нищо, чисто нищо; то е проста еднаквост със самото себе си, пълна празнота, пълно отсъствие на определения и на съдържание; неразличеност в самото него. По такъв начин нищото е същото определение или по-скоро отсъствие на определения с това е изобщо същото, каквото е чистото битие.“
ПОЗНАНИЕ
„От това, че нещо е изобщо известно, още не следва, че то е познато.“
РАЗУМ
„Разумът е единство на субективното и обективното. Разумът е отрицателен и дзиалектичен, защото разлага в нищо определенията на разсъдъка; той е положителен, защото поражда общото и схваща в него особеното.“
СВОБОДА
„Истинската свобода се състои в тъждеството ми с другите, аз съм само тогава истински свободен, ако и другият също е свободен и е признат от мен като свободен.“
ФИЛОСОФИЯ
„Философията е обективна наука за истината, наука за нейната необходимост. Тя е познание чрез понятия, а не изказване на мнения и измисляне на мнения. Философията е налице само тогава, когато мисълта като такава се прави основа, абсолют, корен на всичко останало.“
ЧОВЕК
„В Библията Христос казва: “Нима вие не сте по-добри от врабчетата?“ Ние сме по-добри от врабчетата като мислещи същества; – но като сетивни същества ние сме толкова добри или толкова лоши, колкото и врабчетата.“
ARTday.bg
