Понеделник, 13 Юли 2020 | Начинът на живот

Да обичаш, да ревнуваш и останалото между двете

Да намериш сродната душа е привилегия на малцина. Хармоничната връзка е мечтана от всеки, но рядко постижима. Напасването на два характера и техните капризи е трудно, а за някои невъзможно. Особено когато става въпрос за ексцентрични личности от света на изкуството. Всеки е с изградения си маниер на поведение, изявено изкуство и егоцентрични странности. Въпреки това привличането е огромно. От него се раждат гениални творби, но крайният резултат е болезнен за авторите им. За увлечението си някои заплащат скъпо. Дори с живота си. Но именно породеното страдание става голямата им муза. Понякога не можеш да събереш любовта в шепите на живота, но затова пък изкуството е с отворени обятия. Едва ли знаем точната истина за отношенията между артистите, но легендарните им връзки вдъхновяват и днес (особено в киното).

Резултат с изображение за frida kahlo film

ФРИДА КАЛО И ДИЕГО РИВЕРА

За мексиканците артистичната двойка Диего Ривера и Фрида Кало е обичана и знакова. Големият мексикански стенописец Ривера отваря сърцето си (“посещавано” от много жени) за младата Фрида Кало. Любовта им е бурна и с много обрати. Но за Фрида остава страданието, а Холивуд пресъздава съдбата й в едноименната лента със Салма Хайек. “В живота ми има две катастрофи – едната е трамваят, другата – Диего”, споделя тя. Магдалена Кармен Фрида, родена през 1907, на 18 години претърпява тежка катастрофа с трамвай - перило се врязва в корема й, засяга гръбнака и разкъсва матката. Намира утеха в изкуството си. "Рисуването ми носи посланието на болката. То прави живота ми пълноценен", казва Фрида, която претворява в него главно болката – физическа и душевна. Връзката с Диего й носи големи разочарования заради постоянните му изневери. Ривера спи дори със сестра й Кристина - откритие, станало причина за третия спонтанен аборт на художничката. Ексцентрична и в живота, Фрида се опитва да се реваншира на Диего с безрасъдни забежки – и с мъже, и с жени. Сред любовниците й са Давид Сикейрос, Троцки, фотографката Тина Модити, Рокфелер. Една от жените, предизвикали бурната й ревност, е Полет Годар, съпруга на Чарли Чаплин, която започва афера с Ривера. “Пия, защото искам да удавя тъгата си. Но за беда тя се научи да плува”, пише Фрида до свой приятел. Отношенията с Диего са пред разпадане. "Колкото повече обичам една жена, толкова повече искам да я нараня”, доверява той. Въпреки това Фрида е влюбена в него и... благодарна: "Може би трябва да бъда оплаквана, че живея с мъж като Диего. Но не мисля, че бреговете на реката страдат, като й позволяват да тече покрай тях. Нито че земята страда заради дъждовете или атомът, когато пуска енергията си. Всичко си има своята естествена компенсация”. На изложбата й през 1953 г. в Мексико Фрида Кало отива на болнично легло. Ампутират десния й крак. След дълбока депресия се връща към рисуването и създава последните си картини, сред които е “Натюрморт (Да живее животът)”.

КАМИЙ КЛОДЕЛ И ОГЮСТ РОДЕН

Големият френски скулптор Огюст Роден, смятан за най-великия след Микеланджело, става покровител и любим на младата Камий Клодел през 1885 г. Тя позира за творбите му, сред които “Целувката”. Изгражда собствен стил и от негов ученик става изявен скулптор, но винаги е в сянката на Огюст. Според някои той е крадял идеите й, а според други й е помагал в работата. През 1892 г. двамата споделят едно ателие. Изходът от връзката им, пресъдадена във филма “Камий Клодел” с Жерар Депардийо и Изабел Аджани, е пагубен за Камий. Животът и изкуството й преминават под знака на болезнената й любов към Роден, който въпреки отношенията си с нея така и не изоставя официалната любовница Роз Брьое, за която се жени след 20-годишна връзка. Ударът е съкрушителен за Камий и след 1898 г. тя изпада в депресия. Последните 30 години от живота си тя прекарва в психиатрична клиника. Създава най-прочутите си скулптури като “Зрелост” след раздялата. Освен от страданието по Роден Камий е съкрушена и от отношението на семейството й. Брат й – известният писател Пол Клодел, не се застъпва за нея, а майка й направо я вкарва в лудница. През 1917 г. Огюст умира от премръзване. Тогава той е на 77 години. Мащабна експозиция от 33 негови скулптури и 90 графики сега е наредена в Мадрид.

ВЕРЛЕН И РЕМБО

Френските символисти Пол Верлен и Артюр Рембо остават в историята не само със стиховете, но и с безразсъдната си връзка, оживяла в кинопродукцията “Пълно затъмнение” с Леонардо ди Каприо в ролята на Рембо. Изявеният вече поет Верлен кани младия Рембо в Париж, след като прочита стиховете му (сред които “Пияният кораб”). “Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те” е текст, придружен от еднопосочен билет за Париж през 1871 г. Слаб, сексуално раздвоен и безотговорен, Пол е запленен не само от оригиналното изкуство на Артюр, но и от спонтанното му поведение. Увлечен, Верлен дори оставя бременната си съпруга и започва бурна връзка с Рембо. Двамата обикалят парижките кафенета, наливат се с абсент, пушат хашиш и се отдават на разгул. Единият търси вдъхновение, другият утвърждаване. Но над всичко е болезненото привличане, причинило физически и душевни рани и у двамата. И когато накрая Рембо решава да напусне Верлен, последният го прострелва в Брюксел. Единият отива в затвора, а другият се връща в провинцията. Верлен умира на 52 години от пневмония, като накрая дава всичко, което има, на две проститутки, а Рембо заболява след пътешествията си. Шеметният му житейски път приключва едва на 37 години. "Поетът става ясновидец с дълго, огромно и системно разстройване на всичките си сетива. Той тръгва към всички форми на любов, страдание и лудост. Търси сам, дестилира в себе си всички отрови, като запазва само квинтесенцията им. Неописуемо мъчение, при което има нужда от цялата си вяра, свръхчовешка сила, като се превръща във велик болник, велик престъпник, велик прокълнат и върховен Учен! Защото тогава стига до непознатото! И когато уплашен, в края на краищата изгуби разбиране за виденията си, тогава ги е видял!", пише Рембо в писмо от 1871 г.

ВАН ГОГ И ГОГЕН

Въпреки че не е ясен точно характерът на отношенията между Ван Гог и Гоген, техният кратък съвместен престой в "жълтата къща" в Арл е определящ етап в живота им. Двата месеца, които художниците прекарват заедно в края на 1888 г., се споменават бегло в писмата им, а когато към края на живота си Гоген заговаря подробно, събитията имат вече 15-годишна давност и сифилисът (който го погубва) е проял паметта му. Още повече че Гоген се вижда принуден да се брани срещу обвиненията, че е виновен за психическия срив и душевното заболяване на Винсент.

Ван Гог е очаквал идването на Гоген в Арл с трепет, но престоят им е раздиран от караници и противоречия. Винсент се запознава с Пол няколко месеца преди това в Париж и е много впечатлен от личността на авантюриста, завърнал се от Панама и Мартиника. Гоген обаче се дразни от естетическите възгледи на холандеца, който държи да рисува сред природата, от немарливостта му и прекаляването му с "хигиенните излети" до съседния публичен дом. Въпреки че самият Ван Гог споделя по друг повод: “Рисуването и плътската любов са несъвместими. Тя изсмуква мозъка. Ако наистина искаме да сме потентни мъже в изкуството си, би трябвало по-често да се въздържаме от леглото”, синът на свещеника е чест посетител на бордеите. В навечерието на Коледа 1888 г. на чашка абсент двамата се скарват, Ван Гог замеря приятеля си с чашата, но не го улучва. Гоген прекарва нощта в хотел. Рано сутринта на другия ден се връща в “жълтата къща” и я заварва заобиколена от зяпачи и полиция. Предната вечер Ван Гог е отрязал част от лявото си ухо, увил е парченцето и го е занасъл на съдържателката на публичния дом. Гоген (изигран чудесно от Доналд Съдърланд в киното) си заминава още същата вечер за Париж, по-късно отива в Таити и умира в Къщата на наслажденията на Маркизките острови. Ван Гог прекарва цяла година в психиатрична клиника в близкия град Сен Реми. Художникът, чийто картини днес се продават за десетки милиони долари, се самоубива на 37 години.

Резултат с изображение за george sand and chopin

ЖОРЖ САНД И ШОПЕН

Една от най-обаятелните и скандални дами на 19-и век, писателката Жорж Санд, има няколко големи любовни авантюри. Най-известните са с композитора Фредерик Шопен и поета Алфред дьо Мюсе. Родена през 1804 г. под името Амандин Орор Люсил Дюпен, Жорж или баронеса Дюдеван се развежда със съпруга си и изумява обществото с нестандартното си поведение. Мъжкият й псевдоним е допълван често от любимите пури и панталони. Страстта между нея и Алфред дьо Мюсе трае 2 години, но остава да тлее цял живот. Алфред пропилява младостта си в абсурдна разпуснатост, която не се променя и по време на връзката му с Жорж, описана в лентата “Децата на века” с участието на Жулиет Бинош. Стихийните емоции във Венеция им донасят повече болка, отколкото удовлетворение. Жорж се разболява, Алфред гуляе и едва не умира от опиум и алкохол. Карат се, разминават се заради изпратени, но неполучени писма. Дьо Мюсе пише трагикомедията “С любовта шега не бива” само година след края на стихийната връзка. Излива мъката си от раздялата в стихове. Умира само на 47 години.

На 33 Жорж среща Шопен. 10-годишният им роман, описан в “Зима в Майорка”, е странен и сложен. Увлечението започва през 1838 г. Двамата заминават за остров Ямайка, но разклатеното здраве на пианиста се влошава още повече. Прекарват летата в имението на Санд в Ноан, на 300 км от Париж, където създават голяма част от шедьоврите си, а художникът Дьолакроа им прави двоен портрет. Разделят се през 1848 след свада, в която е замесена дъщерята на Жорж - Соланж. Някои твърдения приписват на Шопен и Соланж любовна авантюра, други смятат, че са само в близки бащинско-дъщерни отношения. Композиторът умира в Париж през 1849 г. от туберкулоза едва на 39 години. Погребан е в гробището "Пер Лашез", но съгласно предсмъртното му желание сърцето му е пренесено в Полша и зазидано в църквата “Светият кръст” в родната Варшава.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017