По делата ще ни познаят

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за празника, за самонадеяността и за надеждата да намерим спасение

Днес отбелязваме паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел. Денят, в който адът ни се струва далечен, а раят – все по-достъпен. Всеки от нас познава по един Петър и всеки от тях държи ключове в джоба си.

Животът е пълен с врати, които чакат да бъдат отворени, но и с такива, които захлопва пред очите ни.

Нашата самонадеяност винаги намира извинения. Увереността, че Св. Петър е на разположение, ни кара да вярваме, че отсега резервацията ни за рая е сигурна. Увереност, въплътена и в народните вярвания, че ключарят на райските порти и главен съдник на греховете ни ще определи по съвест коя душа е праведна и достойна да води райско съществуване след смъртта. Водим живот с презумпцията, че всички имаме право да попаднем в градината на златните дървета.

Жените носят в черквите ябълки-петровки, за да бъдат осветени от свещеника за здраве. Земеделската работа е отложена за утре, а следващите часове са посветени на молебени за дъжд. „Петровското пиле“ е заклано и сготвено – краси трапезата, както си му е редът. Похапваме прясна питка, баница с масло и сирене, а тиквеникът заслажда. Добрият старец с белите дрехи трябва да бъде доволен и ние се стараем да не остане разочарован. В ръката му подрънкват огромни метални ключове и техният звън се смесва с онзи от близката камбанария. А апетитът продължава да идва с яденето…

Има нещо приказно в поверието, че в райската градина расте златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжат душите на умрелите деца. Майките им раздават ябълки на земята, а Св. Петър позволява на малките да късат плодове от райското дърво. В красотата винаги присъства тъга. А тъгата буди повече размисъл, отколкото миговете на радост.

Пътят към ада също е осеян с добри намерения, затова по делата ще ни познаят. Старецът си знае работата – нали цяла вечност претегля аргументи „за“ и „против“, докато в джобчето му дрънкат ключове, вместо семки и бонбонки. Дано сред ключовете е и този, който ще отвори вратите за спасение и на нашите души.

Честит Петровден!

Добромир Банев

Повече от автора можете да прочетете ТУК

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...