Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Марио де Андраде, „Ценното време на зрелост“

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде….

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.

Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…“

Марио де Андраде

ARTday.bg

Следвайте ни във Facebook: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Пътят е самият живот

Години наред търсих Бог, взирайки се в небето - мечтаех да раста духовно и да се сливам още повече с Божественото, имаше моменти, в...

Стана ясна причината за тайната визита на Джон Малкович в София

Днес приключи кастингът на режисьора Джон Малкович за избор на актьори от щатната трупа на Народния театър, които ще участват в спектакъла „Оръжията и...

Алберт Айнщайн: Не вярвам на думичката „ние“!

Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата...

В Ню Йорк 353 балерини танцуваха за световен рекорд (видео)

Стотици млади балерини с бели пачки и прибрани коси се събраха в сряда в нюйоркския хотел "Плаза", за да подобрят световния рекорд за едновременно...

Марсел Паньол: Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си

Той е първият представител на Седмото изкуство, който през 1946 г. е приет за член на Френската академия. На българският читател е известен преди всичко...